Наблюдения в Ючбунар, ул.Пиротска

1.12, от 14:00 до 15:00
кафе "Зеленото"



Първоначалните ми хипотези се базираха по-скоро на гротеската на Чавдар Мутафов за Ючбунар: предполагах, че можем да срещнем хора, различни от софиянеца от центъра- по-ексцентрични и затова непонятни. Обвързах и социалният произход, материалното състояние, мястото на живеене с типа заведения т.е. представители на ромската етническа общност или живущи в т.н. "стари жилища"(както ги категоризираха Гено и Елена въз основа на тяхното изследване на архитектурата в Ючбунар) посещават по-скоро кръчми с неугледен вид, отколкото ресторанти. Въз основа на историята на квартала предположих и че ще се натъкнем на повече представители на долната класа, както и на малцинствата.

Виждаме още в началото на улицата кафе, което видими е много посещаемо и оживено. Вътре има предимно роми, разгорещени от някакъв разговор. Няма места за съжаление. Продължаваме по Пиротска, но не си харесваме друго кафе, затова се насочваме отново към първоначалното. По пътя виждаме през витрината на един магазин за злато,порцелан и керамика интересна гледка. Мъж духа срещу огнена струя, става ни любопитно и влизаме в магазинчето да разпитаме. Братът на интересния човек пояснява, че мъжът топи злато,насочвайки огнената струя от една газова лампа, като по този начин увеличава и температурата. Това е стар метод, но майсторът не бил привърженик на новите технологии. Оказва се, че това е потомствено магазинче, а над него е и къщата, в която живеят двамата братя, дъщерята на единия от тях и един братовчед. Населили са се тук още преди няколко поколения, но само те са останали в къщата. Разказва ни малко и за историята на квартала- когато Македония става подвластна на Турция, много македонци бягат по тези земи. Затова и много от улиците в този квартал са кръстени на македонски области, реки, градове и т.н. Разказваме му за проекта и той изявява желанието си да участва. Доволни излизаме от магазина.
Връщаме в първото кафе и забелязваме една свободна маса, бързо се насочваме към нея. Поръчвам си на импровизираното барче мляко с какао, а Невена-кола. Интересното е, че никой друг не пие това- повечето са на бира и по-точно "Ариана" (заради цената предполагам) или пият кафе.Настаняваме се, не си личи да правим особено впечатление, тъй като всички са заети с разговорите си.До нас е най-шумната компания. Първо ставаме свидетели на едно доста шумно споделяне на пиянска история-разказва се как една вечер жената, която споделя, се е озовало в един обор, мислейки го за къща. Тъкмо когато тръгнала да се съблича, за да се облекчи, видяла някакво говеда срещу себе си.Друга жена споделя: "Питам я -к'во й е хобито- да обикалям магазините и да пазарувам.Как може обикалянето по магазините да ти е хоби?!Питам я- коя е последната книга дето прочете- Паоло Коельо- сигурно е видяла името му на някой плакат, щот е модерно."Забелязваме и , че един ром се оглежда в прозореца на кафето, приглажда си косата и си тананика нещо (по-късно се разбира, че това е един от главните агенти в нашето наблюдение- Пепеляшка). На масата срещу нас пък е седнал самотен човек на средна възраст, който не говори с никого, само наблюдава.
Центърът на интерес се измества към прозореца, където наднича един мъж. Навън до него са се събрали хора и едно момче със синя качулка. Помощникът на продавачката, който всички наричат Пепеляшка, тъй като "рови в кофите" и е гей, отива да разучи. Скарват му се, че "все си вре носа, дет не му е работа", очевидно са обезпокоени от слуха, че надничащият човек всъщност е следовател. Пепеляшка докладва, че на момчето са му откраднали телефона или по-скоро то се е опитало да го продаде на "едни циганета", но те му взели GSM без да му дадат пари за това. Пепеляшка казва, че това не е кражба, а продажба, но "маме" го разубеждава. "Маме" всъщност е продавачката, а това е прякор, измислен от Пепеляшка -"Не ми харесва напоследък как се държиш", му казва тя. Забелязвам, че женственият и говорещ на "миличко" циганин действително изглежда неадекватен, с отнесен поглед. Като цяло видимо кафето е посещавано от хора, които се познават и редовно се събират там.
На масата сяда Явор- 31-годишен ючбунарец. Пита ни какво правим в това кафе, не сме ли били виждали, че всички са "надрусеняци". "Само възрастният човек в ъгъла не е." Питам го с какво се друсат, с лепило ли, оказва се с хероин. Пепеляшка обикаля масите - "Тук има ли нужда от помощ"; "Извинявай, че те настъпих, миличко." Маме казва, че много мрази да я нарича така, веднъж синът й щал да го пребие заради това. "Да го пребие, много ме дразнят педерасти", казва Явор. Като цяло наблюдавам отицателно отношение към Пепеляшка- подиграват го и го обиждат. Разговаря ме с Явор. Работо във фирма за оформяне на текстове в Word, които му ги пращат от Холандия. Кани ни и ние да работим там.
Излизайки, забелязвам още един мъж със замрежен поглед в кафето. На улицата се развихря скандал между двама от компанията в кафето.

10.12, 14:30-16:00

За да потвърдим или отхвърлим хипотезата си, че Ючбунар е квартал на контрастите, решихме да посетим заведение, което е само на 20-тина метра отделечено от "Зеленото", но коренно се различава от него по външен вид и устройство.
Ресторантът се казва "Еат and beat". Първите ми впечатления са за тихо, просторно и уютно място. Пуска се джаз и chill out музика. ПО стените са закачени плакати на Natalie Cole, Duke Ellington,но и на Heloween, Kosheen. Част от интериора по стените са и музикалните плочи. Има бъчви, върху които са поставени кутии с тарталети и брашно, бутилки като свещници с разтопен восък по тях. Тавана е с окачени отдушници и тръби, има полюлеи, обвити във вестник. Има стелаж за вино, стар кантар за хранителни продукти, а прозорците са с нарисувани червени греди. LCD телевизорът, доброто озвучение и алармата също ми напарвиха впечатление.
Цари коледна атмосфера вече- украсено е с лампички, гирлянди, чорапчета за подаръци по прозорците.
Като цяло не можах да отлича един стил, в който да е издържано заведението. Определено се чувства разликата с "Зеленото", но и тук се усеща еклектичността, за която говори Чавдар Мутафов в гротеската си.



Излязохме и се насочихме към познатото ни кафе, за да направим малко снимки. В рамките на не повече от три минути се развихри истински скандал около фотоапарата, който държах, въпреки че все още не бях снимала. Оказа се, че още предишния път са ни видели да си записваме, което всъщност е невъзможно, тъй като ние писахме само на телефоните си и то за кратко, и ни разпознават като журналисти. След като една жена, викайки, ни забрани да я снимаме, Пепеляшка сам реши да позира, пъчейки се с метлата. Докато се нагласяше, се присъедини още един мъж. Докато Позираха, една жена, седнала на "мястото на самотника", изолирана от обкръжаващата я среда, заля с кафе Пепеляшка. Той започна да я обижда и й удари три силни шамара. Недоумявайки какво става, тя не реагира по никакъв начин, имам чувството, че дори не мигна. Смаяни от разигралата се пред нас сценка, ние излязохме с ясната идея, че връщането ни там е невъзможно, тъй като смятам, че сме разпознати като "лошите журналисти", които снимат и докладват на властите.
Диляна Караджова, 11475



src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjqJcSSYmxgnylwDYhowOpZaxg8zQTr7Bhk4l0L4UwaMMP7ZeKCrtOX-GSN3DEE4pP7y4BLaE9gvoAxO2uzga2r4jpa3FJt-q4jzBZRlgRfYAyXASQlczCpr8y_n44zcr1AmpIT1RukaXCZ/s320/DSC04346.JPG" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5552359919241071858" />

Наблюдение-Картография на Лозенец

Място: Квартал Долни Лозенец
Посещение: Неделя 05.12.2010, час- 12:00- 13:15, обходката започна от Метростанция „Стадион Васил Левски” и стигна до улица Свети Наум.

С колегата Петрова се срещаме на метростанцията с цел да направим едно възможно по-обхватно обхождане на квартал Долни Лозенец. Снимахме с нейното апаратче. Първо тръгнахме по булевард Христо Смирненски,като коментирахме колко е студено и се оплаквах, че съм с два чифта чорапи.Историята зад това е нерелевантна за изследването. Стигнахме пазарът Старата Стена, пред който беше паркирана стара синя кола. Колегата изпита силна нужда да я снима, както се случи и с други стари коли по пътя ни.
Решихме да влезем в пазарчето и да огледаме. Тъй като беше неделя нямаше много магазинчета отворени. В центъра на пазарчето вече започнахме да се вглеждаме по-внимателно в обикалящите ни постройки, както и табели. Засега не се опитвахме да правим хипотези, само документирахме образи. Навлязохме в улицата зад пазара, и тръгнахме нагоре по нея. От едно блокче накрая на улицата излизаха майки с деца. На края на тази улица забелязахме ярко контрастриращи си сгради. След като ги фотографирахме поехме в неопределена посока. От този момент започна хипотезирането. Като цяло нямахме определени улици, които искахме да посетим, и поддържахме неопределена посока. Попадахме на серия от малки площадчета, с много паркирани автомобили и малки магазинчета. На този етап вече започнахме да оформяме картина за квартала. Улиците бяха павирани, тесни и не особено прави и се сливаха на такива малки площадчета. Заобиклаше ни една смесица от стари и нови сгради. На площадчетата забелязвахме такива магазини, кафенета и места за някаквъв тип търговска дейност, които да носят името Лозенец. Започнах да правя записки на видяното. Магазинчетата бяха по-специализирани и не се срещаха супермаркети от известните вериги. Надписите по някои бяха по-фамилиарни: „Магазинчето на Гери”, „Вашата месарница”. Създаваше се усещането, че сме попаднали в малко селце, а не в софийски квартал. Макар да бе студено се срещаха хора навън: предимно семейства, или жени с деца, но срещнахме и по-стари хора и младежи не по-големи от нас. Дори да си личеше, че някак си не сме от квартала, нямаше някакви реакции към нас. Единственият човек, който ни заговори, ни попита дали сме виждали кучето му. В това време ние снимахме едно ново блокче. Прави силно впечатление, че постройките са предимно като къщи. Преобладават ниските сгради от по 2, 3, 4 етажа, покривите са керемидени, с много комини. Някак си си личеше и кои сгради, към кое строителство спадат, хронологично подредени. Някои не бяха от най-новото лъскаво строителство с ярки цветове и PVC дограма. Те бяха плод на предхождащата го мода, с по-убити цветове и все още дървена дограма. Някак си по-се вписваха към старите къщи на Лозенец. Усещаше се и компактността на пространството. Всичко беше ниско и малко, поне за жител за един голям квартал като мен. В тази компактност се натъквахме на места с културна натовареност като галерии и читалища. Галериите видимо действащи и обновявани, докато читалищата видимо западнали и недействащи (може и в действителност да не е така).
След случката с кучето се насочихме в посока улица Свети Наум, тъй като в тази посока се виждаше много висок блок.Първата ни много интересна находка беше социалистическо блокче със странна форма, който колегата определи като „малко социалистическо чиновническо блокче”. Това видяхме на поредното малко площадче. Обаче пред самия блок, имаше компактна бензиностанция и то на не повече от 20-ина метра. От дясно на блокчето през тясната уличка, имаше работещ Еврофутбол и хора, които ни метнаха по един поглед. От лявата страна, през лявата тясна уличка, имаше изоставена къща. Продължавайки нагоре видяхме и хубава детска площадка, оградена и поддържана.
Характерно за квартала е, че има градинки, които се поддържат и няма толкова замърсеност или много бездомни животни. Вътрешните градини/дворчета също се поддържат, поне във видимата си част. Но колкото и хубави дворчета, оставаше един много силен контраст между различните строителства. Наближавайки Свети Наум обаче, попаднахме на изцяло стари постройки. Както къщи, така и блокчета. Някой изглеждаха необитаеми, но поддържаните пощенски кутии казваха друго. На улиците досега , които бяхме обиколили не видяхме улични лампи. Излиза, че единственото осветление вечер ще идва от сградите. Направи ми впечатление, че има много японски марки коли. На колегата и правеха впечатление старите коли, които също бяха немалко. Достигайки Св Наум видяхме сфетофар,който за колегата беше знак на цивилизация. Табелките сочеха Св Наум и ние поехме по улицата в посока Христо Смирненски. Най-сетне достигнахме високия блок. В основата си той имаше автошкола и читалище, което се казваше Пробуда Лозенец. Блокът беше построен на склон и стълбичките към него бяха много неравни и порутени. Вече фотоапаратът изключваше много, заради студа. В този квартал май е по-студено отколкото в останалата част от София. Поемхе вече към площад Журналист. По поредната тясна павирана уличката със стари къщо-блокчета от двете страни видяхме една жена, която се занимаваше с автомобила си. Решихме, че ще е от полза да попитаме дали знае кое е Горен и кое Долен лозенец, тъй като стана малко обърквация помежду ни. „Извинете?”започнах аз. „Да?” каза жената без да вдига поглед от двигателя си. „Да знаете къде минава границата между Горен и Долен Лозенец?”
Жената сякаш малко се смути. „Ами, не знам, наистина. Това е Бряст 3, но за Горен и Долен Лозенец не знам.” Благодарихме и и продължихме. Колегата много се радваше на терасите по пътя. Наистина бяхме забелязали много и различни тераси, от които и малки тераси, не особено функционални, с дървени парапети. В един момент се присетихме за името на улицата и как всъщност имената на уличките в този квартал са все цветни, природни.
Вече, излизайки на „Христо Смирненски” видяхме поредното чисто поддържано паркче. Колегата използва сетните сили на загасващото от студа апаратче за да го обснима. И вече почти премръзнала самата тя, и моя милост, продължихме по Христо Смирненски. Видяхме още една доза уникални тераси, една оранжева и една лилава, но на фона на сиво-кафява фасада на стара къща. От другата страна се правеше на булеварда, отново на малко къщо-блокче, се правеше изолация.
Стигнахме площад Журналист, където вече се виждаха по-високи сгради и по-нови, но които отново правеха контраст с ниски и стари, намиращи се в близост. Започнахме да се оглеждаме за кафе или каквото и да било да се стоплим малко. Мернахме голяма аптека и веднага се мушнахме в нея. Направихме си вид, че оглеждаме продуктите. В аптеката цените бяха приемливи. Някои неща бяха и по-евтини от обичайното, което бях срещала. След като събрахме топлинка, поехме посока УАСГ. С това вече сложихме край на наблюдението. Часът беше 13:15. Времето-много студено.

"Миленката" в Студенстски град/Мария

Наблюдение в „Миленката”
До заведението стигнахме с личен автомобил. Трудност ни беше да открием паркинг място. Дори по главните улици, на които беше поставен знак за забранено спиране и престой, бяха запълнени с паркирани автомобили. Стигна се дори до парадокса да изчакваме насрещно движещите се коли и да ползваме тяхната лента, защото просто имаше втори ред с паркирали коли на улицата. В крайна сметка паркирахме зад клуб „Строежа” на нещо като поляна, което по- скоро имаше вид на строеж, вероятно е практика да се паркира на тикива места. Улиците, по които минахме, за да стигнем до заведението бяха в трагично състояние. Изключние правиха само главните улици, за които по- горе споменах. Тротоарите в повечето случаи бяха заети от автомобили, а там, където нямаше автомобили, или нямаше асфалт, или имаше дупки в него.
Пред заведението ме чакаше Ирина, с която бяхме заедно на наблюдението. В „Миленката” влязохме малко преди 22.30 и личните ни карти не бяха проверени. „Когато нямахме 18, идвахме тук на дискотека. Тук ми беше първото напиване”- това са думи на една приятелка, с която отидохме заедно там. Така че явно това си е практика в заведението. След 22.30 на входа застана охранител, който проверяваше лични карти.
Самото заведение беше полу-празно. Имаше свободни маси и сепарета. На входа ни посрещна една от сервитьорките, на която обяснихме, че сме четирима. Тя ни каза, че, за да ползваме масите или сепаретата трябва да си купим бутилка алкохол и ни каза какви са промоциите тази вечер. Впечатление ми направи ниските цени на бутилките, като тук ставаше въпрос за марков алкохол, който в центъра в дискотека струва минимум 60-80лв. За тези бутилки в „Миленката” ни поискаха 30лв. за водка и литър натурален сок и 40лв. за уиски. Пресметнахме, че надценката спрямо магазините тук е от порядъка на 5-7лв.
След като заявихме, че няма да купуваме бутилка, а искаме някакво място, една от сервитьорките изчезна и повече не се върна. Една друга обаче ни настани на нещо като бар плот точно ред DJ-я, от където същност имахме много добра видимост към всички краища на заведението.
Имахме предположение, че цените в заведението ще бъдат много по- ниски от цените в други подобни заведения в центъра. Предположението ни се оказа вярно. В менюто на заведението имаше над 15 вида коктейли, а това е много рядко срещано или изобщо не се среща в нощни клубове. Както разбрахме по- късно, заведението през деня работи като кафене. Отново за разлика от нощните клубове в центъра, тук за всяко поръчано нещо получихме касова бележка.
Сервитьорките в заведението бяха млади момичета, от където предположихме, че и те, както почти изцяло клиентите на заведението, са студенти. Тази хипотеза обаче не успяхме да проверим.
Клиентите на заведението, както предположихме, почти изцяло бяха млади хора. Имаше и групичка от може би 4-5 човека, чиято възраст беше над 35 години, които доста общуваха с DJ-я, вероятно негови приятели.
Противно на очакванията ни, в заведението ние не чухме вечер. Същата вечер беше караоке парти. Може би именно заради това не видяхме танцуващи хора. Самите хора не бяха дошли в големи компании. Имаше 2-3 по- големи компании, които деляха от `промоциите` на вечерта. Останалите хора бяха на по 5-6 души максимум в компания. Начинът, по който бяха облечени, не показваше принадлежност към някаква определена субкултура, каквато очаквахме да видим. Нямаше ги момичетата с големите прически, тежкия грим и тъмни рокли или блузи. Момичетата бяха ежедневно облечени, като имаше и едно момиче, което все едно беше излязло от „Строежа”. Единици отговариха на очакванията ни. Момчетата бяха по- подходящо облечени за клуб. Масово клиентите на заведението консумираха бира.
Музиката, която звучеше, беше микс от поп, хаус и комерсиален хип- хоп. По екраните на стените течаха клипове в стил The Voice, City TV. Интериорът на заведението също не подсказваше, че това е фолк клуб или място, където се пуска фолк предимно. Нямаше ги характерните за фолк клубовете етно, най- вече гръцки фигурални мотиви, нито пък някакъв преобладаващ цвят. Прожекторите сменяха постоянно цветовете, а някои от колоните в заведението бяха направени като еквалайзери и отразяваха ритъма на звучащото парче в различни цветове. Нашите очаквания бяха, че тази музика е за подгряване и след 23.30 ще започне така характерната за „Миленката” чалга. Но това не се случи. Първият изпълнител беше момче, което пееше доста правилно. Като цяло направи ми впечатление, че бяха един или двама, които не можеха да пеят, но се престрашиха да вземат микрофона. Останалите изпълнители бяха правилно пеещи, редимно момчета, които се държаха доста сценично и изглеждаше, че не за първи път пеят на караоке. Песните, които изпълняваха, бяха предимно евъргрийни с изключение на хит от изминалото лято. Папката, в която бяха изписани песните, с които караоке DJ-я работи, беше изключително дебела. Вътре самата подредба беше изключително лошо направена. За разлика от други заведения, тук част от песните бяха подредени по азбучен ред според изпълнителя, друга част- според името на песента, а трета започваше с цифра. Изключително трудна е ориентацията.

"Миленката" - наблюдение

Наблюдение в „Студентски град” – клуб „Миленката”
(екип: Ирина Лилова и Мария Захариева)

Предварителни нагласи (Имаше ги, макар че отивахме за първи път; но ясно си давахме сметка за тях.)
Заведението: Знаехме, че в заведението традиционно се пуска чалга, а понеделник е вечер за чалга-караоке.
Типажът на гостите: външен вид: момичетата - силно топирани коси и тежък грим, блестящи акценти по дрехите/обувките, момчетата – тесни дънки и блузи, „футболистки” прически (средно дълга коса, асиметрично повдигната с гел). Възможен повод за посещение: да разкършат снага, свалка, напиване..
Моето усещане: че няма да се впиша в обстановката и ще се разпознавам като външен човек.

Факти и впечатления
На входа: След 22.30 ч се влиза с проверка на личната карта, макар че за влезлите по-рано и останали в заведението тя очевидно отпада. Извод: Липсата на строг контрол на входа позволява „вратички” в закона за допускане в нощни заведения само на лица, навършили 18 г. Хипотеза: Възрастовата група на посетителите ще бъде със значително занижена долна граница.

Къде да седнем: Оглеждаме се за свободни места без притеснение, тъй като е едва 22.15, заведението е полупразно и виждаме много маси без алкохол за задължителна консумация на тях. Посреща ни усмихната сервитьорка, която ни обяснява, че няма достатъчно места, за да седнем (групата ни е от четирима души). След като я склоняваме да провери отново, тя изчезва и не се връща повече, затова отиваме при друго момиче от персонала с молба да ни настани. Тя веднага ни посочва местата точно пред пулта на DJ-я и ние отиваме там. Местата са добри, защото са точно в центъра на заведението и имаме добра видимост към по-голямата част от него.

Обслужване и консумация: Донасят ни меню, което продължаваме да разглеждаме дълго и подробно след като сме решили какво ще пием, защото искаме да си сверим часовника относно цените в заведението. (Оказват се доста поносими.) Някои видове алкохол са дори по-евтини, отколкото на други места (напр. текилата, с около 1 лв. спрямо клуб „Алкохол”). Оглеждаме се по масите и забелязваме, че големи компании си делят по 1 бутилка, което пресметнато прави по около 10 лв. на човек. Извод: Една вечер в „Миленката” не излиза скъпо или поне имаш възможност да е така. Обслужването беше добро – донесоха ни бързо поръчките и веднага оправихме сметката, така че продължихме вечерта необезпокоявани.

Обстановка и разположение на местата: Не е много тъмно, червеникави прожектори осветяват различни части от заведението. Обстановката не издава по никакъв начин, че става въпрос за фолк клуб, на стената свети лого с името на клуба, но на телевизионните екрани се въртят клипове по MTV и VH1. Пулта на DJ-я и големият екран за караоке до него са разположени на централно място с добра видимост от и към него. За големи компании са предвидени предимно маси, а не сепарета, за разлика от други столични клубове; столовете са високи, като за нощно заведение.
Гостите на клуба: Тъй като исках да се слея възможно най-добре с посетителите, още от вкъщи се бях гримирала и топирала, по мое мнение недостатъчно много, но когато бях в заведението дойде най-голямата за мен изненада – само малка част от момичетата отговаряха на предварителната ми представа, затова си благодарих, че не съм прекалила с лака за коса. Следяхме пристигащите и с интерес установихме, че те са хора с най-различни стилове на обличане – имаше типични чалга диви на високи токчета, но и момичета с широки, спортни ризи, комбинирани с маратонки; коси, повдигнати с лак, и такива, вързани небрежно на опашка. Момчетата се доближиха повече до представата ми – имаше розови тениски, метални ланци, кожени чанти, изписани със златни букви, но и съвсем обикновени дънки и ризи. Компаниите бяха сравнително големи и рядко имаше блуждаещи по двама-трима, които да хвърлят поглед из заведението с ясната цел да си тръгнат с компания. Не се оказахме прави и за възрастта на посетителите: повечето видимо ни бяха връстници, може би студенти от съседните общежития, които са решили да излязат някъде вечерта. Имаше и малко по-големи, на около 30, но не и по-малки (на около 16), както първоначално предположихме.

Музиката: микс от хаус, комерс и хип-хоп (което ни озадачи). Решихме, че просто подгряват с него и скоро „ще си дойдем на думата”, но това така и не се случи.
Все пак, славата на „Миленката” като фолк клуб ни даде сили да се абстрахираме още веднъж от това, което виждаме, за да потърсим това, което очаквахме да видим. Отидохме в тоалетните, за да си направим няколко от така популярните в последно време снимки пред огледалата, като се надявахме да се впишем в обстановката и да завържем разговор с други момичета (тоалетните от край време са място за социални контакти между момичетата). Вместо това се натъкнахме на две момчета, които искрено се развеселиха от нашата импровизирана фотосесия. Междувременно видях едно момиче, което чакаше за тоалетната и реших да си поговоря с нея: обясних й, че идвам за първи път и я попитах „Тук чалга няма ли да пускат?!” Тя ме увери, че чалга ще има, но малко по-късно и тъкмо когато се канех да й задам следващия въпрос: „Ти често ли идваш тук?/В Студентски ли живееш?”, тоалетната се освободи и момичето ме остави сама с предположенията ми.

Караокето: След малко обявиха началото на караоке-вечерта и след минути вече припявахме под звуците на „Оо, колко си прос!”, “It’s my life” на Bon Jovi, System of a Down, Backstreet Boys и AC/DC. Имаше активно участие от страна на гостите в клуба, които пееха по един–двама или по няколко наведнъж, както метълската компания в единия край на заведението, която дружно изпя „Спасение” на БТР. Достъпът до микрофоните беше максимално улеснен - посетителите имаха възможност да избират дали да пеят отпред, до големия екран, или от мястото си, като четат текста от най-близко разположения телевизионен екран. Папката с песните, които се предлагат за изпълнение, беше направена доста прегледно – списъците бяха сортирани и по изпълнител, и по име на песен (което е полезно, в случай, че не знаеш едно от двете). В много клубове (Inside, Bedroom) списъкът се предлага само в един вариант – подреден по азбучен ред според изпълнителя, което може да се окаже затрудняващо. Въпреки абсолютно разнородните стилове музика, които чухме, забелязах толеранс от страна на останалите гости спрямо това, което се слуша в момента. Посетителите пляскаха след всяко изпълнение, независимо дали беше добре или зле и дали беше рок парче или естрада. (Иронично, но сякаш точно ние бяхме най-възмутени от факта, че в чалга-заведение просто не пускат чалга!) Извод: клубът не е предназначен само за поп-фолк фенове и би представлявал добро място за прекарване на хора с различни музикални вкусове.

Разположение и особености на клуба: Студентски град, ул.”8-ми декември”, близо до бл. 22 и 23 и до УНСС. Разположението на „Миленката” я прави подходящо място за студенти, които живеят наблизо и не слушат непременно чалга. В ярък контраст са други столични фолк клубове като БИАД, където пускат само този стил, поддържат изкуствено завишени цени и са разположени в центъра, което ги прави по-популярни сред софиянци и по-малко атрактивни за младите хора, които живеят в „Студентски град”. Моята изследователска хипотеза е, че посетителите на клуба са предимно от „Студентски град”, млади хора, които харесват заведението, защото е наблизо, не е скъпо и пускат разнообразна музика. Възможно е за някои от тях то по принцип да е предпочитано и любимо място, тъй като през деня „Миленката” работи като кафе.


Изготвила: Ирина Лилова, 2-ри курс, Социология

Neighborhood change and urban policy/ Ot Sawina Subowa

Neighborhood change and urban policy
В своя текст Кенет Темкин и Уилям Рох подлагат на критика дълго използвания подход на разглеждане на промените в квартал от гледната точка само на една парадигма. Това ограничава анализа и на практика не позволява задълбочено разбиране на процесите на промяна. Подходът, който те предлагат, обединява в себе си три теории – екологичната, субкултурната и политико - икономическата. Това е мултидисциплинарен метод на изследване, който взима предвид външни и вътрешни фактори за промяна и възприема всеки един квартал като спецефично градско пространство, което реагира различно на политиките на институциите и се развива със собствена динамика. Според самите автори, техния модел набляга и отдава значение на социалната тъкан на общността във всеки един квартал и начина, по който външните лица го възприемат. Този метод извлича максимално много информация, която е нужна на институциите при разбирането и проследяването на развитието на един квартал.
Екологичната перспектива : детерминистка перспектива, която се центрира около идеята за неизбежния ход на времето. Промените в един квартал са неизбежни, а съдбата му зависи от мястото му в урбанистичната иерархия. Това се измерва спрямо пространствената и социалната позиция на квартала и локализирането на комерсиални или индустриални центрове в него.
Екологичната перспектива има много вариации, като авторите се спират трите основни – „invasion/succession”, “filtering” и “border model”.
Инвазия/редуване : най-ранна теория за промените. Кварталите са разглеждани като естествена среда като аналог на екологична система, която естествено се стреми към развновесие. Градските пространства не са статични и кварталите са подложени на промени, бъдейки част от града. Те си съперничат за земя, което води до постоянно редуваме на територии с по-голямо значение.
Филтриране : първата преформулировка на „инвазия/редуване”. Тази перспектива обяснява промените като функция на решенията на собствениците на земя. Този подел обръща внимание на инвестициите, които се правят в един квартал. Основната хипотеза е, че инвеститорите нямат интерес на влагат средства, в един стар квартал, защото той изисква повече ремонти – колкото по-остаряла е една сграда, толкова по-трудна е подръжката й. Затова те се насочват към новите сгради и незастроени градски територии.
„Граничен модел” : тази теория взима предвид в анализа си мнението на живуващите в даден квартал. Те са разглеждани като консуматори, чиито решения се влиаят от цените на един имот и/или социалната структура на квартала. Колкото повече доходът на едно семейство се покачва, толкова и цената на жилищите им, но и на „живота им”. По-богатите семейства имат повече нужди, което обяснява концентрирането на повече бизнес сгради около тях. Съответно, в квартали с по-бедно население, има повече места за развлечение.
Втората теория е субкултурната : в нея се отчита усещането на общност, което имат жителите на един квартал. Стабилността на даден квартал зависи не само от икономически фактори, социални мрежи, репутацията му, но и от степента, до която живуващите са привързани към него. Според тази теория, кварталът не е статичен – той се променя със свой темпове. Промяната зависи от специфичната му културна и социална среда, нивото на обвързаност и отдаденост на живуващите и неговит образ и символизъм. Тези фактори извеждат една от основните субкултурни идей, че не е нужно един квартал да „залязва” с времето. Това зависи от хората, който го обитават. Съдбата на квартала зависи от мотивацията им и желанието им да има промени в нвго.
Политико- икономическата теория : тя разглежда градските пространства като арена на сблъсък на интересите на силни елити, които се стремят към придобиването на капитал чрез тях. Това се случва посредством взимането на решения извън кваратал, много често неосъзнавани и от самите живуващи.
Други парадигми предполагат, че съдбата на квартала зависи от съотношенито между две значения на кварата – разменното му и използваемото му. Диалога между тези две значения определя и цената на земята и имотите в дадена градска среда. Важна е ролята на прокера като създаващ образа на квартала и като привличащ купувачи. И в този смисъл стабилността му е зависище не толкова от вътрешния контекст и живуващите, а от външни актьори.

Протокол 26.11.2010

- Живеещи и хора, които работят в кварталите; хора, които са под наем( спрямо собствеността)
- Типология на жителите според жилищата, които обитават( Гено): направили са типология на сградите в Ючбунар: стари жилищни сгради( на няколко етажа, построени преди периода на социализма); нови жилищни сгради(10-20 години); панелни жилищни блокове; друг тип блоково строителство; къщи; порутени, но обитавани сгради; порутени и необитавани; сгради с обществено ползване; нови сгради с търговска цел; стари сгради, преработени с търговска цел; строежи
- Типология според жилищната среда- социална и физическа
- Какво избират хората, които закупуват жилища?
- Какви хора ще търсим за интервюта?- консенсус: жители и работещи(?)
- Какво искаме да разберем?- какво им е мнението за квартала( представа)- можем да питаме за инфраструктура( транспорт, чистота..); как са попаднали в квартала; как старите жители, които живеят отдавна в квартала, гледат на новите жители( и обратното); престижът на квартала: можем да питаме какво жителите биха променили в квартала си, съпоставка със съседни квартали; за скоро преместилите се търсим мотивация( близост до работа, училище…); свободното време на всичките жители( къде го прекарват и защо, къде излизат); какви са съседските отношения попринцип, дали прекарват свободното си време с хора от квартала; как се поддържат блоковите пространства, входа…, до къде стига границата на частната собственост; да питаме за това до колко човекът се възприема за част от квартала; самият човек: какво работи, къде работи( може да се прави съпоставка между двете места), с кого живее, да опишат мястото, където живеят,
- Кои са ключовите сгради, места, хора в трите квартала?

Статистически годишник на НСИ 2005

Боряна Николова (17.11.2010)
Население към 31.12 2005 г.:
София (град) – 1 148 429 души


Миграция в Югозападен район:
- вътрешна в самия район – 21 108 души
- от другите райони на страната – 24 362 души
- механичен прираст за целия район (заселени-изселени) – 13 232 души


Въведени в експлоатация сгради и жилища в София (в бр.):
- сгради:
нови 220
разширени 15
- жилища: 2025

- полезна площ (в кв.м.):
жилищна 128 144 (~80%)
обслужваща 32 615
общо 160 759


Жилищен фонд в София (в бр.):
- общо 488 796

- едностайни 86 635 (~18%)
- двустайни 200 940 (~41%)
- тристайни 159 355 (~33%)
- четири и повече стаи 41 866 (~9%)

Жилищен фонд в София (в кв. м.):
- полезна площ общо 31 965
- жилищна площ 19 339 (~60%)

- жилищна площ на човек от населението 16,46

Жилищни сгради в София по период на застрояване (в бр.):
До 1919 3 042
1919 – 1945 12 026
1946 – 1960 16 094
1961 – 1970 11 729
1971 – 1980 10 154
1981 – 1990 7 470
1991 – 2000 6 753
След 2001 750
Общо 68 018

Сaйтове с информация за лозенец Лозенец

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86_%28%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB%29

http://bg.guide-bulgaria.com/SW/Sofia-city/Stolichna/Lozenets

http://www.mirela.bg/prodava-imoti/%D0%BA%D0%B2-%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86-zxc3q78.html

http://www.luximoti.bg/Sofia-Lozenets_quarter/index.html

http://www.lozenets-sofia.org/lozenec/Main.php

www.info-sofia.bg/images/rayoni/9.pdf

Протокол 10.11.2010

Протоколчик: Кета Велинова

Тук са систематизирани хипотезите и идеите, които се споменаха във връзка с представените текстове за джендерификация, квартална промяна и градска политика и типовете квартали в София

Идеи, възникнали при анализа на Neighbourhood and urban policy:
1. Да се провери има ли класови или расови различия в кварталите;
2. Немите да се използват като показател – количество, дават ли се в изследвания квартал
3. Разговори с брокери в кварталите
4. Собствениците в кварталите – постоянни/честота на сменяне
5. Устройствени планове – източник на информация , Общ устройствен план и подробни устроийствени планове ( сайт на Столична община) – нагласата на институциите към кварталите
6. Анализ на макроиконмическите условия- набавяне на статистическа информация от преброявания, как се развиват пазари и цени
7. Анализ на микрополитиките и условията за кредитиране в кварталите – предприемат ли се конкретни дейности, източници на средства
8. Какви са ориентирите за хората – пример: ,,Престъпността” схващана като отличителна за Юч Бунар
9. Социалните връзки в кварталите – има ли ги,силни ли са

Идеи, възникнали по време на анализа на джендерификацията

* Наблюдава ли се класова пространствена мобилност в кварталите?
1. Да се анализира проблемът с рехабилитацията на старите къщи – съществуват ли кредити за тази цел?
2. Национална програма за реновиране на сградите – 20 % от средствата са държавни
3. Елитарна проява ли е живеенето в стара къща?
4. Склонност на хората да предприемат ремонт, ако разполагат с необходимото количество пари.
5. Склонност на хората да се преместят да живеят по-далеч за сметка на предстоящи разходи за поддръжка на сградите
6. Отчитане на фактора транспортна достъпност – близост до транспортни артерии за връзка с останалата част на София
7. Как се мисли собствеността – простира се до фасадата или двора? Поддържат ли се публичните пространства?
8. Спазено ли е изискването за запазване на автентичния стил?
9. Има ли културни паметници в картала? Ползване на картографска информация от сайта на GIS София
10. Живее ли се във всички блокове или има смяна на предназначението на сградата
11. Ако има други функции освен жилищните – законна ли е настъпилата промяна в предназначението?
12. Къде се появяват нови (търговки) обекти – напр. Къде има нова дискотека в Студ. град?
13. Характеристика на поколенията ( нови собственици или наследници )
14. Роля на работническата класа в кварталите – напр. работническата класа в Юч Бунар – фактор за понижаване на статуса на квартала ( след II Св. Война)
15. Роля на други агенти – има ли хора, борещи се за запазване консистентността на квартала?
16. Има ли стратегия за запазване на кварталите?
17. Има ли хора, които не желаят промяна на квартала?

Идеи и хипотези, свързани с изследването на София, поделящо я на 4 типа квартали:

1. Обезлюдяване на квартала вечерно време – фактори : работно време на търговските обекти, отчитане дали търговското предназначение е било изначалната идея за функционирането на съответното място или е обособено впоследствие?
2. Къде би била(има) съпротива на това, което се случва в квартала?
3. Има ли общо(връзка) между кварталите?
4. Личното пространство – затворено или отворено е то за хората в кварталите?
5. Има ли икономически агенти, желаещи да купят цял блок?
6. Купуват се сгради за: събаряне и построяване на нещо ново или за ремонтиране?
7. Държавната политика – законното изискване за саниране на всеки 20 г.
8. Отчитане на индивидуалните действия– нарушават ли се държавни предписания (като т.7) от субективни действия на хората ?
9. Следи ли се спазването на държавните предписания? Институциите отправят ли критики относно лошо състояние на сградите, налагат ли се срокове, в които има задължение за предприемане на действия за подобряването?
10. Противодейства ли се на новото застрояване? Има ли опити/условия за създаване на архитектурни резервати?

Статия от в-к Капитал 2007 за Студентски град

Студентски град преди

В началото на деветдесетте Студентски град беше много повече студентски,
отколкото град. Леко академичният полъх на социалистически кампус беше започнал
да отстъпва място на някакво всеобщо младежко веселие, но истинските студенти
все пак бяха повече от обикновените купонджии, придошли в района. Сбирките се
случваха най-вече по стаите и в т.нар. читални - широки зали на всеки етаж от
студентското общежитие, в които лично аз никога не съм виждала дори един човек,
надвесен над нещо различно от чаша с алкохол. Заведенията бяха малко, в
почивните дни се претъпкваха, а по време на сесия никога нямаше места, защото
все някой поливаше успешно взет изпит или давеше мъката от "скъсването". Като
всеки, макар и малък град, Студентският такъв си имаше свой живот:

Транспорт

Да, митичните рейсове 94 и 280. Автомобилите в района бяха не повече от стотина.
В ранното си студентство се сдобих с лично полско фиатче, което паркирах
свободно където ми падне. Велосипедите никога не са били популярен транспорт
сред българското студентство, за ролерите да не говорим. В рамките на самия
малък град често се придвижвахме пеша, защото бездомните кучета по онова време
не представляваха смъртна опасност.

Бит

Няма по-уютно и топло гостуване от пребиваването в студентска стая. Както днес,
така и тогава стандартните стаи бяха предназначени за трима души. Имах
състудентка, която делеше пространство с една колежка от Корея. Тя пък имаше
навика да приютява при себе си още 1-2 свои сънароднички. Така, докато четяхме
за изпити в стаята, изпод юрганчето на Сути (така се казваше корейката)
изпълзяваха изумително количество азиатки по анцузи и смутено се шмугваха в
коридора. През зимния сезон такова нещо като пестене на енергия не съществуваше
и стаите се доотопляваха денонощно с печки с огнени реотани. Пространството под
леглата служеше за килер, откъдето никнеха купища буркани с домашни туршии,
месо, компот и сладко. По онова време студентите, които живееха в кампуса, имаха
гениално чувство за дизайн. Благодарение на него се роди нещо като портативен
хладилник - щайга, закачена на прътове под прозореца, в която през зимата се
съхраняваха продукти. Чувството за естетика у българския студент създаде още
абажур от амбалажна хартия, специална смес от черна боя и водно стъкло за
красива изолация на течове в банята, плътни пердета тип простор за сушене на
дрехи и т.н. Вещите в една студентска стая през деветдесетте никога нямаха само
едно предназначение. Най-яркият пример за това е класическата скаричка за печене
на сандвичи, която се използваше предимно за палене на цигари. Създаващите уют
елементи бяха най-вече празни флакони от скъпи парфюми, кенчета, превърнати в
моливници, изкуствени цветя в шишета, любими кукли, плакати на групи и певци и
изрезки на заглавия от вестници, свързващи се с някаква характерна черта на
собственика на леглото, над което висяха. Над главата на един колега на гаджето
ми от ВМЕИ например имаше надпис "Голи мацки търсят Филип" (ставаше дума за един
друг, политически Филип, не за този, над чиято възглавница се мъдреше
заглавието).

Развлечения и стил

Стилът на студента отпреди 15 години беше забележителен и универсален. Дънките и
фланелките се купуваха от сергии с турски стоки и беше важно да са с надписи.
Най-често употребяваната дреха беше анцугът. В комбинация с пантофи или джапанки
той беше идеалният домашен екип. С едно яке отгоре можеше да се отиде спокойно
до магазина или на кафе и бира. Кафе се пиеше по "капанчетата" наоколо, но скоро
се появи митичното за онова време кафене Mastro Lorenzo. Работеше денонощно,
имаше кафе специалитети, меню със сандвичи и сладки неща и алкохол. Минаваше за
скъпо, но след дискотека това беше задължителната спирка. Дискотеките тогава
бяха няколко, но хитът беше "Цецо Спасов", кръстена кой знае защо на
поет-революционер - Цветан Спасов. Чалга още нямаше, диджеите се чувстваха
длъжни да споделят мислите и чувствата си на микрофон, студентите обичаха да се
поздравяват и откъм пулта валяха "А сега за Нели от Гошо, който иска да й каже
само това, което "Форинър" ще ни кажат на нас: Чаках момиче като теб да влезе в
моя живот...". Освен в "Цецо Спасов" танцувахме в една малко измислена дискотека
в мазето на втори блок на ВМЕИ, както и в едно дълго и тясно барче в подземието
на общежитие номер 4 на същото учебно заведение. Трите общежития на днешния
технически университет бяха до първи блок на Минно-геоложкия институт и враждата
между двете учебни заведения беше отявлена. По стара традиция статуята на един
миньор пред първи блок и фигурата на една козичка пред инженерните сгради
непрекъснато нощем разменяха местата си. Миграциите им бяха въпрос на чест, а да
се опази оригиналното местонахождение на каменните фигури беше мисия.

Местата за евтино хранене бяха трите най-популярни стола - Четворката (днес
предимно базар), т.нар. 33 и този до сградата на Студентска община, където днес
има скуош клуб. Скоро след това се появиха и по-луксозните ресторанти "Венеция"
и "Делфинчето" в края на Студентски град. Първият минаваше за изискан, а на
втория му се носеше славата, че бил собственост на актьора Стойко Пеев.
Своеобразен хит в района беше и първата турска сладкарница, в която идваха на
празнично посещение цели четиричленни семейства. Тогава една след друга се
появиха още няколко дискотеки, сред които няма как да не спомена "Лу-лу" (в
близост до днешната боулинг зала), където и моя милост събра състудентите си на
сватбен купон през един майски ден на 1993 г.

Хигиена и творческа изява

Чистотата в Студентски град и тогава беше относително понятие и се поддържаше
най-вече чрез метла и лопата. Пепелниците се изхвърляха от прозорците, както
между другото и пликчетата с боклук. Затова и до днес по дърветата под блоковете
висят гроздове синьо розови торбички, съхраняващи останки студентски бит отпреди
15 години. Творчеството пък се изразяваше най-вече в асансьорните помещения и
коридорите. Там се появяваха мъдри мисли, изскочили от някой учебник или лични
прозрения от типа "И да уча, и да не уча, пак ще сполуча". Към лично творчество
провокираха и лелките портиерки, които тогава обитаваха малките стаички до
входовете. Те познаваха цялото си подопечно население в сградата, готвеха и
черпеха, плетяха и бродираха, и украсяваха с картини от стари календари стените
на малките си работни стаи.

Преди петнайсет години в Студентски град все още детските площадки служеха на
децата, градинките си бяха градинки, а в общежитията ритъмът на живот беше
съобразен с учебния. Днес в кампуса можеш да си намериш хашиш, да слушаш чалга,
да се отдадеш на шопинг, да отидеш в банка, на солариум или в туристическа
агенция. Дали можеш да се отдадеш на някакъв вид академизъм и научно съзерцание
обаче е съмнително.


Статия на вестник „Капитал” от 2007г.

Протокол от упраженение (1 гр.-27.10.2010)

20.10.2010г. – семинар

1.Текст на Г.Георгиев

Всеки има желание да живее в столицата,затова тя се пълни с хора от различни краища.
Поражда се конфликт между бездомните и държавата.
Градът се разраства без никой да поема отговорност и така се появяват Обеля и Подуяне.
1989г. – нов градоустройствен план.
Поражда се социална диференциация – тзи,които са живели преди това в града и новодошлите.
Кварталите се уплътняват.Не може да има дворове,има нужда от повече жилища и така се появяват жилищните кооперации.В тях се дават имоти под наем или хората живеят заедно с цел намаляване на разхподите.
Безрасборното строителство води до вертикално строителство на улиците в Горни Лозенец.
Не се различават отделните квартали поради уплътнението на свободното място.
Поражда се конфликт между работниците и учителите и класите преди откриването на София.
Георгиев дава пример със Софийската къща.
1881г. – в града могат да се сторят само хубави къщи.Многоетажните са белег за буржоазност.Така се отделят от бедното население.Къщите на пролетариата са от кал и плет,няма разграничение на стаите.
След Освобождението се строят все повече кооперации.
В Ючбунар са едноетажни.От строителството могат да се забележат соиалните промени.
Създават се инфраструктурни дефицити.

2.Разкази
2.1.Чавдар Мутафов – Ючбунар
1941г. е написан текстът за Ючбунар,който е гротеска.
Чавдар Мутафов пише за Ючбунар: град в града,царство на гротески,дъх на мизерия,престъпление,манячество,странни хора,престъпници.
Юябунарците са с лош вкус.Имат претенции за висока класа и интелект,но не ги достигат.Придвижват се с велосипеди,спортно облечени.Прекарват живота си пред вратите на столицата.Столичани игнорират квартала,наричан още циркът на София.
В Ючбунар живеят крайности,невъзможности,карикатури.

2.2.Вазов
Коубаглар – местността е красива като природа,но стоителството я разваля.
Подрастващото поколение използва цинизми.
1899г. това е място за разходка и строителство извън границите на София.

3.Студентски град
Първоначално се казва Христо Ботев.Намира се в Югоизточната част на София и е изграден специално за нуждите на студентите.
8 кв.км площ,около 25-30 000 студенти.
Има 6 висши учебни заведения
Незаконно жлищно строителство.
Общежитията са 180,от които 18 са ремонтирани.Има дефицит на легла и живеят хора,които не са студенти.
Предстои промяна в градоустройствения план с цел подобрение – ограничават се темповете на строителство,стимулира се озеленяването.
Има 224 заведения – 20000 места.
Градоустройствен план:идеи за преструктуриране,трамвайна линия и велоалейна мрежа.
Породен е конфликт между частници и студенти.

Протокол от упраженение (1 гр.-27.10.2010)

Протокол № 3
1-ва група сряда 3.11.2010

За улица „Лале” в Ючбунар ни разказва Боряна. До оказаната и дестинация е ходила миналият понеделник 25 окт. Ул. „Лале” се намира срещу хотел „Хемус”. Тя е малка, къса уличка, асфалтирана е . На уличката има общо 5 сгради. Кварталът е лабиринт от малки улички.
NB ! При наблюдения подслушвайте разговори.
Обсъждаме хипотетични места за наблюдение в „Лозенец” :
– площад „Журналист”
– жк. „Лозенец”
– студенти от ЛАСГ
– „Малките 5-те кюшета” до 35-то училище, „НФСГ” ул. „Крум Попов” и кафенетата около училищата.
Хипотетични места за наблюдение в „Студентски град”:
– дискутеките и клубовете; „Строежът”
– „Миленката”
– „Фантастико”
– УНСС
– стадионите на НСА
– студентските столове, особено № 4
– блоковете на семейните общежития
– паркът срещу УНСС
– „Манджа – street”
– автобусите 94, 280, 294
В „Студентски град” да се открие какви типове хора живеят там:
– има ли хора, които живеят нелегално в общежитията;
– може да се направи интервю с хора, които преди са живели на квартира след това се преместват на общежитие в „Студентски град”;
– интервюта с хора, които са живели в „Студентски град”, когато те са били студенти и сега вече живеят в друга част на София;
– дали живущите в Ст. гр. „Премоделират” външно сградите и самото място;

За Ючбунар говори Илина. Ходила е на 1-ви ноември около 17 – 18 h. Впечатлили са я следните места:
– градинката пред църквата „Св. Никола” – в рамките на около час бързо са се сменили типовете хората, които посещават това място;
– по „Пиротска” имало много магазини за мебели;
– Психиатричка болница за наркомании в близост имало параклис, затворен и заключен с вериги и детска градина;
– в района има нови постройки, стари изоставени 3-етажни сгради и изоставени фабрики;
– пазарът „Димитър Петков”;
– върнала се е по „Цар Симеон”, където е забелязала читалище „Христо Ботев” и „площадче с пейчици”
– някакъв местен посочва на Илина „популярни”, сборни места за Ючбунар:
• „Хали” или „Малките хали” – място близо до цветната борса. Тези „Хали” са различни от „официалните” „Хали”.
• „Кръчмата” или „3-те смока” – това място било известно като седалище на старите македонци;
• „Ъгълът” – кръчма, заведение, известно място за шкембе чорба;
В заключение на видяното и преживяното Илина обобщава – имало е малко хора в „самата част” на терена, който е обходила. Кварталът е опасен през нощта. Архитектурата предимно е стари къщи без дворчета, прилепнали една до друга дву- или триетажни къщи. Новопостроените блокове са по-високи.

Разположение на Ючбунар - карта

Ючбунар - сайтове за информация

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D1%87_%D0%91%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80
http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/110-2010-01-10-13-30-02
http://www.sofiaculture.bg/130/index.php?load=kmetove
http://www.novinar.net/news/iavor-gardev-naj-dobar-rezhisior-na-moskovskiia-film-fest_MjY4Mjs1OA==.html
http://www.litclub.com/library/kritika/mutafov/iuchbunar.html

Протокол от упраженение (1 гр.-27.10.2010)

27.10.2010г.

Янина прави сравнение между цените на имотите и наемите в Ючбунар, Лозенец и Студентски град
66кв.м. в Студентски град струват 66 000 евро
друга оферта – 70кв.м. за 56 000 евро
в Лозенец е най-скъпо => вероятно хората са по-заможни
Наеми
Лозенец, 4 стаи – 500 евро
Студентски град зад Фантастико, 3 стаи – 450 евро

Разказват ни за историята на Лозенец. Официално е бил признат за квартал през 20те години. Плановете на общината за развитие на квартала са доста хаотични, вероятно поради факта, че вече е бил отчасти застроен и плановете е трябвало да се съобразяват с тези постройки. Още повече, че не са достигали средства за благоустройство. На територията на Лозенец е имало старо турско гробище.

*Идея- когато си изберем квартал, в който ще работим да обърнем внимание и на на какво се набляга в рекламите в брокерските сайтове и т.н.
Пример- на историята в случая с гробището и Лозенец или на дискотеките и забавленията, когато става въпрос за Студентски град

Борислава ни дава сайт, където има повече информация за Лозенец http://www.lozenets-sofia.org/lozenec/Main.php

Връщаме се към някои любопитни факти около Ючбунар
Там е имало много дюкянчета в миналото. Имало е също така и баня по средата на градинката откъм ул. Лозенец (баните се появяват пред 1937г.). Съществувала е идея кварталът да се превърне във вилна зона за богати хора. Това четем в списание “Сердика”.

Пенчо Славейков е притежават доста голяма част от Долни Лозенец. Там е било много красиво, но с времето и застрояването зелените площи са намалели драстично. Това води до разочарование от облика на квартала и разминаване с една от първоначалните му функции, а именно – място за отдих.
Границите на Долни Лозенец са между:
На север – Перловска река
юг – бул. Н. Вапцаров
изток – бул. Черни Връх
запад – бул. Д. Цанков

Ани ни показва снимки от ул. Опълченска. Направили са й е впечатление разбитите тротоари и навалицата от хора. Също така, че постройките наоколо са главно къщи. Стигнала е до къщата на Георги Димитров, но не е влязла вътре.

*Не лоша идея – преодолявайте социалните си граници Следващия път влезте в тая къща, заговорете този човек и т.н. в този ред на мисли.

Борислава ни разхожда до бензиностанцията на ул. Одрин
Разказва ни подробно за хората, които е срещнала по пътя до там и имаме снимки на мъж с торта. През цялото време докато е била там са минавали самолети, но пък за сметка на това се е почувствала сякаш не е в София. Нито улиците са били претъпкани с хора, нито е имало много трафик. Това се приема с известна доза недоверие от страна на колегите.

* Важно – да си записваме точното време (час и дата) на нашето наблюдение

Въпросната бензиностанция е доста малка, само с 2 бензинови колонки. По пътя към нея е имало цигани с колички. Наоколо има много кранове и строежи.

Вече сме пред къщата на Елин Пелин. Неделя 17ч. Преди нея обаче обръщаме внимание на билогическия факултет на СУ (много интересна сграда, прилича на замък) и на БНР. Ул. Елин Пелин е малка, с дървета от двете страни. А самата къща доста се разминава с предварителните очаквания. Тя е малка и като че ли някой живее вътре. Наоколо къщите са стари, има само 3-4 блокчета ново строителство. Всяка къща има двор. Имаме и много подробно описание на площад Журналист.

Станислава ни разказва за един неин чест маршрут (от 46 блок срещу бул. Черни връх до нашия факултет)
Понеже в момента бул. Черни връх е в ремонт тя всеки ден е принудена да минава от различно място, за да стигне блока си. Хващаме трамвай 10. 6 спирки до метростанция В.Левски. Минаваме през горичката до Семинарията. Там има много симпатична къщичка, която е собственост на транспортните служби.

Правим сравнение межу пл. Журналист на Борислава и същото място описано или по-скоро пропуснато да бъде описано от Станислава.

*Важно – да се опитваме да се справим с рутинизацията и да забелязваме нещата около нас като не отдаваме внимание само на негативното и това, което ни е неприятно

Вече сме на светофарите до метростанция В. Левски, където е голяма блъсканица. след като преминем чакаме 206, 204 или 76

Следващия път ще ни заведат до ул. Лале

Накрая:
*Тябва да не забравяме анализираме и това какво правим ние и защо го правим. Авторефлексия.

Протокол, упражнения 29.10.2010

Представяне на наблюдения

Кристиан

Разходка до къщата на Георги Димитров. Има и брошури за къщата,която вече не е музей.Впечетленията му са, че кварталът е западнал и че на мястото на старите къще са изнинали нови кооперации. Съдбата на бившия вече музей е предопределена- ще се събарял


Ивона и Елена



Разходка от "Люлин планина" до автасалона на "Тодор Александров". Маршрутът е разделен по равно между двете колеги.

Ивона

"Люлин планина" е спокойна улица, на която се намира католическа църква, посетена от папа Йоан Павел II. По "Ген. Скобелев" се намират множество магазини от двете страни. По улицата крачат забързани и замръзнали хора. Открива се е и гледка към наскоро реставририния Руски паметник. Пресича пл."Македония" и стига до паметника, до който някога се е простирала София. Минават тролеи, претъпкани с хора като сардини в консерва. Отдясно- училище, отляво- доста западналата МВР болница. Минава през импатична сгада на Allianz и блокове на Зона Б5.



Елена



На 28.10 вали и е студено. Едно кученце гледа с интерес изследователя, който за малко да падне в една шахта. Върви по улица "Средна гора". Отляво се намира книжарница, отдясно- детски магазин. Минава покрай бутка за палачинки и зоомагазин, срещу който жена прибира вестници. Пред мола има голяма навалица от чакащи пред новата въртяща се врата. Налага се кратко отклонение от маршрута -трябва да се купят батерии за фотоапарата в Пикадили. Хората проявяват интерес към изследователите, които не са успели да маскират достатъчно добре ролята си. Върви по "Тодор Александров" и подминава Софийската техническа гиммназия. По "Опълченска" се наблюдава голям трафик. В крайна сметка стигат до автосалона, въпреки че не са сигурни, че това е той. Впечатления : около мола преобладава простотията, но по другите преки като изключим шрафика е красиво. Като цяло преобладават измръзналите, забързаните и изключително любопитните хора.



Фрида



Разходка в Лозенец. Мниението й за квартала като цяло не е положително.Хората, които харесват квартала са тези, които живеят в него от много време. Фрида е събрала мненията на хора от квартала. Един от живущите смята например,че кварталът е по-зле от квартал за социално слаби в голям европейски град-неподреден, неподдържан, с лоша инфраструктура, презастроен, с много наркомани.. Положителните мнения се обединяват около тезата, че един от спокойните и красиви квартали, това се отнася особено до Долни Лозенец, където като преимищество е изтъкнато още, че наблизо се намират спирките на автобусите. Хипотезите на Фрида отностно квартала са, че той е арена на т.н. "изискани престъпления"
или престъпления на богатите. Положтелните мнения са свързани с хора, които живеят предимно в къщи и са в този квартал от около 20 години. Също така се наблюдава едно своебразно разграничение между стари и нови жители- отделни групи с отделни интерпретации за обстановката в квартала.


Ирина


Информация за Ючбунар. Започва с малко история. В част от квартала в миналото са били заселени хора от по-бедните прослойки- работници, занаятчии и евреи. Това предопределя и негативните оценки на софиянци относно квартала. Ирина цитира Чавдар Мутафов, който казва, че ючбунарецът се облича в крещящи цветове, обича кича, чрез което се опитва да прикрие социалния си произход. Къщите в Ючбунар предоставят ужасни жилищни условия, което личи и днес по порутените постройки. Дори по времето на социализма, когато се проявява интерес към новото строителство, там къщите се наричат "паянтови" . Цените на имотите тук съответно са и двойно по-евтини в сравнение с Лозенец. Хипотезите на Ирина: Ючбунар е един западнал пролетарски квартал, който въпреки близостта си до центъра се различава кореннно от него.


Мария Тодорова


Разходка до площад "Журналист", до къщата на Елин Пелин в Долни Лозенец. Мария тръгва с 94 от 42-ри блок в Студентски град. По пътя си минава до любимото си заведение за бързо хранене- Friends, където освен вкусните катми с шоколад има и кученце с расти като на Боб Марли, пеещи и подвикващи цигани. В 94 забелязва момиче с изключително странен маникюр-всеки пръст е с различна декорация. Стига до семинарията-паветата и трамваите придават романтизъм на обстановката, който контрастира с модерния дух, който излиза от казината. Продължава по бул."Христо Смирненски"- тих, с дръвчета и китни къщички. Все едно се пренасяш в друго време- при семинарията е оживено и натоварено, а по булеварда почти не се мяркат коли. Впечатление й прави и едно заведение- "Вишните"- ретро ресторант с ковано желязо. Отново се наблюдава контраст между роантичата "улучка" и големите рекламни билбордове и магазини с ГМО зеленчуци. В центъра на вниманието попада една соцбаба: "Ко снимаш, да не си архитект?". Интересното в случая е, че бабата въобще заговаря Мария- белег по-скоро на малките обшности, а не на София, както и че тя не успява да остане инкогнито в погледа на местните. На площад "Журналист" е спокойно въпреки хората. Хипотези: Улица, на която живеят кореняци от Лозенец, което е способствало за запазване на този облик.

(Диляна Караджова)

Пътепис на Кристиан за къщата на Георги Димитров (2 група)

Пътепис на Борислава (1гр.-сряда)/Ючбунар-автосалон

Откриване на автосалона на пресечката между бул. „Тодор Александров” и ул. „Одрин”

Часът е 14:27. Сега съм в стаята си в Студентски град. Решавам ще се отправям към Автосалона на пресечната между бул. „Тодор Александров” и ул. „Одрин”. За да се ориентирам накъде да поема първо се отбивам в „Google” и пиша „karta sofia”, отивам на сайта на bgmaps.com, на търсачката въвеждам „бул. Тодор Александров + ул. Одрин”. На картата ми излиза, че посоченaтa дестинация се намира на удобно място – между двата успоредни булеварда „Константин Величков” и „Опълченска”. Което ми дава две възможности – или да слезя на метростанция „Опълченска” и да вървя на запад, или на станция „К. Величков” и да вървя на изток. Сега не мога да взема това решение, ще го измислям в движение.
Денят е петък 22. 10. 2010, времето е приятно, според sinoptik.bg е 13 °C, ясно и слънчево, „ Вятър: изток. Сила: лек бриз”. Прекрасно, а и това е най-красивият и слънчев есенен следобед от дни насам. Страхотно време за разходка и приключения. Взимам си раницата, фотоапарата, протмонето, обувам кецовете и тръгвам ... Планът е: от спирка „Баба Яга” в Студентски град да хвана автобус 280 до метростанция „Г.М.Димитров” и после ще решавам къде ще слизам.
Излизам от блока в 14:55 часа. Времето е ужасно приятно !!!
Срещам съквартирантката си, с която не сме се виждали от дни, защото все се разминаваме – или тя спи, или аз спя, или тя е навън, или аз не съм се прибрала. Тя решава да се върне до „Фантастико” (присети се за нещо) и тръгва с мен към спирката. Говорим си за хубавото време, прескачаме на темата за „team building” и разни игри свързани с тази дейност. Стигаме до „Баба Яга” и аз решавам да продължа надолу към „Фантастико ” с нея и да си хвана транспорта от долната спирка. На „Фантастико” се разделям с Лили. Продължавам към спирката, междувременно се отбивам да изтегля пари от банкомата на“Poshtenska banka”. На спирката съм в 15:11 часа. ... чакам ... от „МанджаСтрийт” долита натрапчиво миризма на скара. Идва автобус 94, по-голямата част от чакащите се качват, аз оставам на припек и продължавам да чакам 280. Разни разговори долитат до мен, но не се заслушвам в никой – наслаждавам се на слънцето. ... О, късмет – сега идва автобус 294 и той ходи до „Г.М. Димитров”, но картата ми за градски транспорт е валидна само за линиите 280 и метро.
... автомобили, автомобили, маршрутки, автом...
А, 280 ! Ура !!!
Качвам се в автобуса в 15:19 h, няма места, затова съм правостояща на „кръкчето”. С всяка изминала спирка автобусът се претъпква. Раницата на едно несъобразително момче удря в лицето момиче. Заговарям се с момичето на тема „ужасът - градски транспорт”, смеем се на комични ситуации, в които и ние сме участвали. Автобусът стига „нашата” спирка „Г.М.Димитров”, и двете слизаме, и двете се отправяме към подлеза на метрото, но нейният път е към „Младост”, а моят – посока център. Така се разделяме и си пожелаваме всичко най-хубаво.
В метростанцията съм в 15:32 h. До идването на влака има 6 минути. Заставам в близост до стената и ще чакам. Заглеждам се наоколо : мъж надхвърлил средната възраст държи апетитна торта  ммм ... 4 минути... тихи разговори между събеседници, липсва обичайната еуфорията, сега хората са леко уморени и притихнали, чакат мълчеливо или тихо водят телефонни разговори ... 3 минути ... момиче чете задълбочено книга ... 1 мин ... кофти от старите вагони, мъжът с тортата влиза в моя вагон. Във влака също има много хора и съм правостояща, но е спокойно – спокойни разговори, няма шумни ученически компание, две групички на студенти в умерено общуване, останалото – хаотични пътници ... Ще слезя на станция „Опълченска”, за да гоня залеза като самолета на Георги Господинов. Обожавам този цитат :
„Един ден ще спечеля много пари, ще си взема билет за самолет, който лети само на запад. Само на запад и само следобед. И ще преследвам един залез. Залезът ще бъде безкраен, защото ще пътуваме с неговата скорост. И никога няма да се стъмнява.”
По принцип в градски транспорт винаги си нося книга за четене. И в момента си нося, много интересна книга, но не ми се чете – вълнувам се от градското си приключение, дали ще се загубя, дали ще се ориентирам и искам да попия всеки детайл от заобикалящото ме. Сега съм като скаут в градска обстановка. 
На „Опълченска” съм в 15:49 h. Тази станция изглежда странно, леко зловещо, като фоайе на болница, но пък мирише на карамелизирани пуканки !? Опитвам се да се ориентирам накъде да тръгна още в подлеза, но имам съмнения, че ще се объркам. Опит : ммм Май излязох от към погрешната страна. Питам жената, която мете стълбите кой е бул. „ Тодор Александров” и кой е „Опълченска”. Тя ми отговаря учтиво. ДА, ориентирах се, ще се справя, казвам си. Правя се на експерт и тръгвам след слънцето, вярвам си, че е посока запад, макар да осъзнавам, че ако е запд аз трябва да виждам слънцето срещу себе си, а не леко в дясно от мен. С чувство за погрешна посока уверено продължавам напред. Стигам до кръстовище, светофарът свети червено, поглеждам отсрещната страна – Ха, Mall of Sofia. „Супер” – казвам си. Светва зелено – тръгвам, стигам отсрещния тротоар и „прозрение” : ГРЕШНА ПОСОКА !!! Вървя по „Опълченска”, а тя не ми е цел. Безкрайно погрешна посока съм поела. Аз трябва да се движа по „Т. Александров”. Защо се обърках в онзи момент и сега не мога да си обясня. Какво раз-програмира GPS-а ми, че обърках маршрута ?
Връщам се отново по „Опълченска” до метростанцията. Вече поемам в правилната посока – бул. „Т. Александров” ! Я, гледай ти ... СУ център и то Център за източни езици и култура или така по-известно като ЦИК. Боже, къде било ! Вървя по правата на тротоара, възникват огромни сгради – на тази страна International Asset Bank, от другата - ProCredit Bank и друга стъклена и голяма сграда, на която пише „Дават се офиси под наем”. Страната, по която се движа се превръща в права със строежи или с незастроени, или оградени полощи. Сравнително спокойно и ненатоварено, в близост май има училище – чува се детска глъч. Приятно е за разходка. Движение по булеварда почти няма, само на вълни прииждат и бързо се оттеглят МПС-тата. Циганче удря камъчета в земята ... спирам се и питам една жена дали това наистина е бул. „Т. Александров”, за да съм много сигурна, да не правя повече грешки, тя потвърждава ... градски транспорт автобус 60 минава по булеварда ... интензивно движение, светофарът сигурно отново е със зелена светлина ... тежка миризма на оловни изпарения ... самолет прелита, ще каца ... миризмата на бензин се засилва, а вляво има мини бензиностанция L.P. Oil с две колонки ... отново прелита друг самолет, който ще каца ... готвя се да пресичам на светофара на поредната пряка на булеварда, когато си вдигам главата за да погледна името на уличка и ... Ето, ул. „Одрин” !!! Час: 16:10 h.

Всъщност задачата не беше никак сложна. Сега да се огледам за „автосалона”, че единственото, което виждам от улицата е „Платен паркинг 0-24 h”. А и автокъщата била пред очите ми.


Ах, а сега да се връщам. Ще продължа направо, надолу по булеварда, и без това съм тук поне да разгледам малко по-обстойно. А и нали „преследвам” слънцето ... Булеварда си продължава със същата интензивност (или по-точно неинтензивност за София) и статичност, през каквато преминах до автокъщата. На едно място монотомността от малки пресечни на „Т. Александров” се разнообразява с градски канал, а не пряка. Все едно не си в София, някак провинциално изглежда ... Виждам знака за метро в далечината, значи почти съм стигнала „К. Величков”. Минавам през малко светофарче, което почти никой не забелязва, подминавам малко квартално пазарче с обичайната миризма за такова място и влизам в метростанцията.

Час: 16:32. Сега съм в Ректората, пред аудитория 41, имам 42 минути до лекцията по Филисофия на фотографията. Време, което ще оползотворя, за да си направя обобщение на последния час и половина.
На бул. „Тодор Александров” есента беше спокойна и красива, малко необичайно за столица, според мен, обстановкате беше различна... по пътните платна се разхождаха отронени листа в жълти, оранжеви, кафеви багри. Районът от метростанция „Опълченска” до „К. Величков” е все едно друго място, място извън София. Трите ленти във всяка от двете посока на булеварда му предават една ширина и предразполага съзнанието да мечтае, да пуснеш мислите си в бягство след нежни мечти и желания за есенни пътувания. Някак романтично място с приливи и отливи на автомобили.
Силно впечатление правят почти обезлюдените тротоари, много малко пешеходци срещнах, сравнително много кацащи самолети прелетяха в кратък интервал от време и странните индивиди – агресивното циганче, което удряше злобно камъчета в земята, разни други субекти, които на пръв поглед възприятието ми определи като „хора с бездомно-цигански характер”, които бутаха скърцащи колички, пълни с кашони и други разни отпадъци, три или четири такива, преминаващи „явления” видях.
Странно, странно ... съвсем друго място. Но залязващото слънце навсякъде е почти еднакво – омиротворяващо, мечтателско, уютно.

Пътепис на Борислава (1гр.-сряда)/Лозенец- къщата на Елин Пелин

Откриване на къщата на Елин Пелин в „Лозенец”


Реших в неделя (24 октомври) да откривам къщата на Елин Пелин. Дойде денят, времето беше страхотно и бях щастлива, че мисята ми ще бъде съпроводена с хубаво време. Преди обед ми се обадиха приятели и ме поканиха на картинг . Приех поканата, защото този хубав ден трябваше да бъде оползотворен пълноценно. Преди да тръгна за срещата в сайта bgmaps.com потърсих кординатите на ул. „Елин Пелин”. Видях, че е в близост до метростанция „Стадион Васил Левски”, направо по бул. „Драган Цанков”, после отбивам по ул. „Митрополит Кирил Видински” . Грабнах раницата, фотоапарата и тръгнах, като планът беше след като се позабавлявам с приятелите да се отправя към мисията си.*
Денят е неделя. Неделя следобед – топъл и приятен октомврийски ден, чудно време за събиране на впечатления.
Изходна точка – метростанция „Стадион Васил Левски”, крайна цел – къщата на Елин Пелин. Тръгвам по булевард „Драган Цанков”. Интересно е, че този булевард не е като обичайните – а е с павета, тесен, но натоварен (все пак се намира в стратегически диапазон). Непрестанно звучи шумът на автомобилите. Минавам покрай БНР, тротоарът пред сградата е с жълти павета, а по тях красиво се гонят, отронени есенни листа. Стигам до тухленото масивно здание на Биологическия факултет на СУ, което с червения си цвят е в агресивен контраст с жълтите павета на БНР и меката слънчева светлина. Биологическият факултет се издига над булеварда тежко и респектиращо, а решетките по прозорците на първия етаж и обраслите стени с разни пълзящи треви му придават загадъчен и зловещ вид . Не може да не се зачуди и запита човек как ли изглежда сградата отвътре и какво ли има в нея ?
От Борисова градина долита свеж и прохладен въздух, напомня ми за планинска прохлада, за Балкана.
Пресичам пряката на булеварда улица „Добри Войников”. Огряваме слънце – ммм колко приятно, бях забравила, че е хубав слънчев следобед. Сградата на Биологичния хвърля сянка не само върху тротоара, а и върху цялата ширина на пътя. Първата по-голяма сграда тип „частна собственост”, ново строителство, а пред нея тротоарът от павета. Поглеждам булеварда – пътната му настилка неусетно е преминала от павета в асфалт с осова линия. Тук МПС-тата си позволяват и доста по-висока скорост. Минава автобус 68 от градския транспорт.
Поемам по разклона към улица „Митрополит Кирил Видински”. От двете страни на тротоара, по който вървя има големи, явно сравнително стари дървета, преобладават липите. През лятото тук сигурно е красиво, прохладно и ухайно, но сега изглежда като усойно и студено, сравнение с другите есенни улици на София, които са огряни от слънцето.
Случайно погледът ми попада на една „паметна плоча” на фасадата на не много стара, красива жълта двуетажна сграда със зелена ограда. Приближавам се да прочета написаното. Различавам единствено думите „дом”, „български” и името „Кръстю Сарафов”. Изваждам фотоапарата, за да приближа плочата и да разчета по-подробно. На екранчето на камерката ми не съвсем ясно разчитам „В този дом живя великия български артист Кръстю Сарафов 1876 - 1952 ” (забележете на надписа пише „великия”, а трябва да е в пълен член – „великият”). Веднага ми светва – лелеее това е човекът на когото е кръстен НАТФИЗ !!! WOW ! Страхотно, какво открих !!!



Къщата на Кръстю Сарафов се оказва точно на ъгъла на ул. „Митрополит Кирил Видински”и ул. „Елин Пелин”, където трябва да завия и да търся къщата на едноименния български писател. Бих казала, че улица „Елин Пелин” стартирва с къщата на Сарафов.
Уличка „Елин Пелин” е схлупена не много дълга, високи дървета ограждат двете страни на пътя и от големите им корони едва прониква слънчева светлина, а по някои огради и къщи брашляни се разхождат...
Стигам до къщата, в която е „живял и творил” Елин Пелин. Съвременният адрес е : София, ул. „Елин Пелин” 12. Къщата изглежда така:


Една жена видя, че снимам и се загледа в моя обект. Спря, прочете табелата и невъзмутимо си продължи по пътя, похапвайки нещо.
В къщата май живее някой, защото на втория етаж свети крушка, без абажур. Любопитна съм какво още мога да видя и продължавам по правата към края на „Елин Пелин”. По уличката няма автомобилно движение, рядко минава кола, но има доста пешеходци: една възрастна двойка хваната под ръка, колоездач, момиче с куфар, група момчета, семейство с детска количка ... От една четириетажна кооперация се чува женски глас, който разказва семейна история, чува се и звън на прибори, потракване на порцелан ...; „ ... не, не спокойно сега...”, „...клубът на пенсионерите ...”, „...така, разказах ви сагата ... ние с Панчо ще работим, а вие се веселете !”, „...премлясква сладко ... много лудо, сладка реклама ...”. Хората май са се събрали на следобедно кафе на някоя от терасите или на третия, или на четвъртия етаж. По разговора им, който не успявам никак да запиша, заключавам, че са възрастни и доста интелигентни, все още с идеи за разни проекти свързани с дейността на пенсионерския им клуб. Придават ми странен заряд на оптимизъм.
На улицата „Елин Пелин” повечето сгради са дву или триетажни. Четириетажните кооперации са рядкост. Само три сгради са ново строителство и едната от тях е блок на пет етажа. Някои стари къщи са се „сдобили” с нови фасади и / или с алуминиева дограма. И няма жилищна постройка без дворче. Мирише като на село или не мога да определя точно, но се носи дъх на старо, може би от сградите. Улицата достига до паветата на „Арх. Йордан Миланов”. Първото нещо, което се вижда като стъпиш на пресечната на двете улици са трамвайна спирка, вляво от нея банка „Алианц”, вдясно на релсите се намира кръгъл парк, предполагам това ще е площад „Журналист”. На хоризонта между табелата с транвайното разписание и дърветата, обграждащи парка се вижда голям бял барелеф, който привлича вниманието ми. Отправям се натам, приближавам, чета табела „бул. Христо Смирненски”. Различавам камената плоча в чест на кого е – на Смирненски. Не фотографирам тази забележителност, защото съвремената българска „ street” култура не беше пропуснала да се изяви – да, точно върху барелефа графитно допълнение !
Първоначално мислех да се връщам по пътя, по който дойдох, но районът ми става интересен и реших да продължа надолу по бул. „Христо Смирненски” в посока център. Минавам по тротоара край кръглото площадче, през храсталака виждам хората, които са седнали на пейките – няколко пейки са заети от младежи с бутилки бира, на една пейка са се сгушили момче и момиче, възрастни хора са седнали на припек, а една от пейките е заета от клошар. В края на тротоарчето има друга транвайна спирка и аз се спускам към нея, за да убедя себе си, че това е площад „Журналист”. Права съм, да ! Продължавам по булеварда. Някакъв странен привкус на отминали времена ме кара да се замисля как никой не се сеща за историята на този квартал, колко известни и значими личности от миналото са минавали по тези пътища и са оставили следи единствено в библиотеките.
Стигнах до университета по архитектура, строителство и геодезия. От тук вече мястото ми е познато – продължавам по правата, в края на тротоата завивам надясно покрай Софийска гимназия по строителство, по булевард Евлоги и Христо Георгиеви и етоме на изходната позиция, от която бях тръгнала, за да открия къщата на Елин Пелин.
На светофара преди метростанция „Стадион Васил Левски” погледът ми спира върху момиче, облечено в червено, с червена коса, прекрасно отразяващо слънчевате светлина, която я заливаше приказно – вълшебен завършек на една красива неделна разходка, изтъкана в миражите на отминал поетичен свят. Момичето беше Мария Захариева.