кафе "Зеленото"
Първоначалните ми хипотези се базираха по-скоро на гротеската на Чавдар Мутафов за Ючбунар: предполагах, че можем да срещнем хора, различни от софиянеца от центъра- по-ексцентрични и затова непонятни. Обвързах и социалният произход, материалното състояние, мястото на живеене с типа заведения т.е. представители на ромската етническа общност или живущи в т.н. "стари жилища"(както ги категоризираха Гено и Елена въз основа на тяхното изследване на архитектурата в Ючбунар) посещават по-скоро кръчми с неугледен вид, отколкото ресторанти. Въз основа на историята на квартала предположих и че ще се натъкнем на повече представители на долната класа, както и на малцинствата.
Виждаме още в началото на улицата кафе, което видими е много посещаемо и оживено. Вътре има предимно роми, разгорещени от някакъв разговор. Няма места за съжаление. Продължаваме по Пиротска, но не си харесваме друго кафе, затова се насочваме отново към първоначалното. По пътя виждаме през витрината на един магазин за злато,порцелан и керамика интересна гледка. Мъж духа срещу огнена струя, става ни любопитно и влизаме в магазинчето да разпитаме. Братът на интересния човек пояснява, че мъжът топи злато,насочвайки огнената струя от една газова лампа, като по този начин увеличава и температурата. Това е стар метод, но майсторът не бил привърженик на новите технологии. Оказва се, че това е потомствено магазинче, а над него е и къщата, в която живеят двамата братя, дъщерята на единия от тях и един братовчед. Населили са се тук още преди няколко поколения, но само те са останали в къщата. Разказва ни малко и за историята на квартала- когато Македония става подвластна на Турция, много македонци бягат по тези земи. Затова и много от улиците в този квартал са кръстени на македонски области, реки, градове и т.н. Разказваме му за проекта и той изявява желанието си да участва. Доволни излизаме от магазина.
Връщаме в първото кафе и забелязваме една свободна маса, бързо се насочваме към нея. Поръчвам си на импровизираното барче мляко с какао, а Невена-кола. Интересното е, че никой друг не пие това- повечето са на бира и по-точно "Ариана" (заради цената предполагам) или пият кафе.Настаняваме се, не си личи да правим особено впечатление, тъй като всички са заети с разговорите си.До нас е най-шумната компания. Първо ставаме свидетели на едно доста шумно споделяне на пиянска история-разказва се как една вечер жената, която споделя, се е озовало в един обор, мислейки го за къща. Тъкмо когато тръгнала да се съблича, за да се облекчи, видяла някакво говеда срещу себе си.Друга жена споделя: "Питам я -к'во й е хобито- да обикалям магазините и да пазарувам.Как може обикалянето по магазините да ти е хоби?!Питам я- коя е последната книга дето прочете- Паоло Коельо- сигурно е видяла името му на някой плакат, щот е модерно."Забелязваме и , че един ром се оглежда в прозореца на кафето, приглажда си косата и си тананика нещо (по-късно се разбира, че това е един от главните агенти в нашето наблюдение- Пепеляшка). На масата срещу нас пък е седнал самотен човек на средна възраст, който не говори с никого, само наблюдава.
Центърът на интерес се измества към прозореца, където наднича един мъж. Навън до него са се събрали хора и едно момче със синя качулка. Помощникът на продавачката, който всички наричат Пепеляшка, тъй като "рови в кофите" и е гей, отива да разучи. Скарват му се, че "все си вре носа, дет не му е работа", очевидно са обезпокоени от слуха, че надничащият човек всъщност е следовател. Пепеляшка докладва, че на момчето са му откраднали телефона или по-скоро то се е опитало да го продаде на "едни циганета", но те му взели GSM без да му дадат пари за това. Пепеляшка казва, че това не е кражба, а продажба, но "маме" го разубеждава. "Маме" всъщност е продавачката, а това е прякор, измислен от Пепеляшка -"Не ми харесва напоследък как се държиш", му казва тя. Забелязвам, че женственият и говорещ на "миличко" циганин действително изглежда неадекватен, с отнесен поглед. Като цяло видимо кафето е посещавано от хора, които се познават и редовно се събират там.
На масата сяда Явор- 31-годишен ючбунарец. Пита ни какво правим в това кафе, не сме ли били виждали, че всички са "надрусеняци". "Само възрастният човек в ъгъла не е." Питам го с какво се друсат, с лепило ли, оказва се с хероин. Пепеляшка обикаля масите - "Тук има ли нужда от помощ"; "Извинявай, че те настъпих, миличко." Маме казва, че много мрази да я нарича така, веднъж синът й щал да го пребие заради това. "Да го пребие, много ме дразнят педерасти", казва Явор. Като цяло наблюдавам отицателно отношение към Пепеляшка- подиграват го и го обиждат. Разговаря ме с Явор. Работо във фирма за оформяне на текстове в Word, които му ги пращат от Холандия. Кани ни и ние да работим там.
Излизайки, забелязвам още един мъж със замрежен поглед в кафето. На улицата се развихря скандал между двама от компанията в кафето.
10.12, 14:30-16:00
За да потвърдим или отхвърлим хипотезата си, че Ючбунар е квартал на контрастите, решихме да посетим заведение, което е само на 20-тина метра отделечено от "Зеленото", но коренно се различава от него по външен вид и устройство.
Ресторантът се казва "Еат and beat". Първите ми впечатления са за тихо, просторно и уютно място. Пуска се джаз и chill out музика. ПО стените са закачени плакати на Natalie Cole, Duke Ellington,но и на Heloween, Kosheen. Част от интериора по стените са и музикалните плочи. Има бъчви, върху които са поставени кутии с тарталети и брашно, бутилки като свещници с разтопен восък по тях. Тавана е с окачени отдушници и тръби, има полюлеи, обвити във вестник. Има стелаж за вино, стар кантар за хранителни продукти, а прозорците са с нарисувани червени греди. LCD телевизорът, доброто озвучение и алармата също ми напарвиха впечатление.
Цари коледна атмосфера вече- украсено е с лампички, гирлянди, чорапчета за подаръци по прозорците.
Като цяло не можах да отлича един стил, в който да е издържано заведението. Определено се чувства разликата с "Зеленото", но и тук се усеща еклектичността, за която говори Чавдар Мутафов в гротеската си.
Излязохме и се насочихме към познатото ни кафе, за да направим малко снимки. В рамките на не повече от три минути се развихри истински скандал около фотоапарата, който държах, въпреки че все още не бях снимала. Оказа се, че още предишния път са ни видели да си записваме, което всъщност е невъзможно, тъй като ние писахме само на телефоните си и то за кратко, и ни разпознават като журналисти. След като една жена, викайки, ни забрани да я снимаме, Пепеляшка сам реши да позира, пъчейки се с метлата. Докато се нагласяше, се присъедини още един мъж. Докато Позираха, една жена, седнала на "мястото на самотника", изолирана от обкръжаващата я среда, заля с кафе Пепеляшка. Той започна да я обижда и й удари три силни шамара. Недоумявайки какво става, тя не реагира по никакъв начин, имам чувството, че дори не мигна. Смаяни от разигралата се пред нас сценка, ние излязохме с ясната идея, че връщането ни там е невъзможно, тъй като смятам, че сме разпознати като "лошите журналисти", които снимат и докладват на властите.
Диляна Караджова, 11475
src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjqJcSSYmxgnylwDYhowOpZaxg8zQTr7Bhk4l0L4UwaMMP7ZeKCrtOX-GSN3DEE4pP7y4BLaE9gvoAxO2uzga2r4jpa3FJt-q4jzBZRlgRfYAyXASQlczCpr8y_n44zcr1AmpIT1RukaXCZ/s320/DSC04346.JPG" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5552359919241071858" />
No comments:
Post a Comment