Наблюдение в „Миленката”
До заведението стигнахме с личен автомобил. Трудност ни беше да открием паркинг място. Дори по главните улици, на които беше поставен знак за забранено спиране и престой, бяха запълнени с паркирани автомобили. Стигна се дори до парадокса да изчакваме насрещно движещите се коли и да ползваме тяхната лента, защото просто имаше втори ред с паркирали коли на улицата. В крайна сметка паркирахме зад клуб „Строежа” на нещо като поляна, което по- скоро имаше вид на строеж, вероятно е практика да се паркира на тикива места. Улиците, по които минахме, за да стигнем до заведението бяха в трагично състояние. Изключние правиха само главните улици, за които по- горе споменах. Тротоарите в повечето случаи бяха заети от автомобили, а там, където нямаше автомобили, или нямаше асфалт, или имаше дупки в него.
Пред заведението ме чакаше Ирина, с която бяхме заедно на наблюдението. В „Миленката” влязохме малко преди 22.30 и личните ни карти не бяха проверени. „Когато нямахме 18, идвахме тук на дискотека. Тук ми беше първото напиване”- това са думи на една приятелка, с която отидохме заедно там. Така че явно това си е практика в заведението. След 22.30 на входа застана охранител, който проверяваше лични карти.
Самото заведение беше полу-празно. Имаше свободни маси и сепарета. На входа ни посрещна една от сервитьорките, на която обяснихме, че сме четирима. Тя ни каза, че, за да ползваме масите или сепаретата трябва да си купим бутилка алкохол и ни каза какви са промоциите тази вечер. Впечатление ми направи ниските цени на бутилките, като тук ставаше въпрос за марков алкохол, който в центъра в дискотека струва минимум 60-80лв. За тези бутилки в „Миленката” ни поискаха 30лв. за водка и литър натурален сок и 40лв. за уиски. Пресметнахме, че надценката спрямо магазините тук е от порядъка на 5-7лв.
След като заявихме, че няма да купуваме бутилка, а искаме някакво място, една от сервитьорките изчезна и повече не се върна. Една друга обаче ни настани на нещо като бар плот точно ред DJ-я, от където същност имахме много добра видимост към всички краища на заведението.
Имахме предположение, че цените в заведението ще бъдат много по- ниски от цените в други подобни заведения в центъра. Предположението ни се оказа вярно. В менюто на заведението имаше над 15 вида коктейли, а това е много рядко срещано или изобщо не се среща в нощни клубове. Както разбрахме по- късно, заведението през деня работи като кафене. Отново за разлика от нощните клубове в центъра, тук за всяко поръчано нещо получихме касова бележка.
Сервитьорките в заведението бяха млади момичета, от където предположихме, че и те, както почти изцяло клиентите на заведението, са студенти. Тази хипотеза обаче не успяхме да проверим.
Клиентите на заведението, както предположихме, почти изцяло бяха млади хора. Имаше и групичка от може би 4-5 човека, чиято възраст беше над 35 години, които доста общуваха с DJ-я, вероятно негови приятели.
Противно на очакванията ни, в заведението ние не чухме вечер. Същата вечер беше караоке парти. Може би именно заради това не видяхме танцуващи хора. Самите хора не бяха дошли в големи компании. Имаше 2-3 по- големи компании, които деляха от `промоциите` на вечерта. Останалите хора бяха на по 5-6 души максимум в компания. Начинът, по който бяха облечени, не показваше принадлежност към някаква определена субкултура, каквато очаквахме да видим. Нямаше ги момичетата с големите прически, тежкия грим и тъмни рокли или блузи. Момичетата бяха ежедневно облечени, като имаше и едно момиче, което все едно беше излязло от „Строежа”. Единици отговариха на очакванията ни. Момчетата бяха по- подходящо облечени за клуб. Масово клиентите на заведението консумираха бира.
Музиката, която звучеше, беше микс от поп, хаус и комерсиален хип- хоп. По екраните на стените течаха клипове в стил The Voice, City TV. Интериорът на заведението също не подсказваше, че това е фолк клуб или място, където се пуска фолк предимно. Нямаше ги характерните за фолк клубовете етно, най- вече гръцки фигурални мотиви, нито пък някакъв преобладаващ цвят. Прожекторите сменяха постоянно цветовете, а някои от колоните в заведението бяха направени като еквалайзери и отразяваха ритъма на звучащото парче в различни цветове. Нашите очаквания бяха, че тази музика е за подгряване и след 23.30 ще започне така характерната за „Миленката” чалга. Но това не се случи. Първият изпълнител беше момче, което пееше доста правилно. Като цяло направи ми впечатление, че бяха един или двама, които не можеха да пеят, но се престрашиха да вземат микрофона. Останалите изпълнители бяха правилно пеещи, редимно момчета, които се държаха доста сценично и изглеждаше, че не за първи път пеят на караоке. Песните, които изпълняваха, бяха предимно евъргрийни с изключение на хит от изминалото лято. Папката, в която бяха изписани песните, с които караоке DJ-я работи, беше изключително дебела. Вътре самата подредба беше изключително лошо направена. За разлика от други заведения, тук част от песните бяха подредени по азбучен ред според изпълнителя, друга част- според името на песента, а трета започваше с цифра. Изключително трудна е ориентацията.
No comments:
Post a Comment