Наблюдение-Картография на Лозенец

Място: Квартал Долни Лозенец
Посещение: Неделя 05.12.2010, час- 12:00- 13:15, обходката започна от Метростанция „Стадион Васил Левски” и стигна до улица Свети Наум.

С колегата Петрова се срещаме на метростанцията с цел да направим едно възможно по-обхватно обхождане на квартал Долни Лозенец. Снимахме с нейното апаратче. Първо тръгнахме по булевард Христо Смирненски,като коментирахме колко е студено и се оплаквах, че съм с два чифта чорапи.Историята зад това е нерелевантна за изследването. Стигнахме пазарът Старата Стена, пред който беше паркирана стара синя кола. Колегата изпита силна нужда да я снима, както се случи и с други стари коли по пътя ни.
Решихме да влезем в пазарчето и да огледаме. Тъй като беше неделя нямаше много магазинчета отворени. В центъра на пазарчето вече започнахме да се вглеждаме по-внимателно в обикалящите ни постройки, както и табели. Засега не се опитвахме да правим хипотези, само документирахме образи. Навлязохме в улицата зад пазара, и тръгнахме нагоре по нея. От едно блокче накрая на улицата излизаха майки с деца. На края на тази улица забелязахме ярко контрастриращи си сгради. След като ги фотографирахме поехме в неопределена посока. От този момент започна хипотезирането. Като цяло нямахме определени улици, които искахме да посетим, и поддържахме неопределена посока. Попадахме на серия от малки площадчета, с много паркирани автомобили и малки магазинчета. На този етап вече започнахме да оформяме картина за квартала. Улиците бяха павирани, тесни и не особено прави и се сливаха на такива малки площадчета. Заобиклаше ни една смесица от стари и нови сгради. На площадчетата забелязвахме такива магазини, кафенета и места за някаквъв тип търговска дейност, които да носят името Лозенец. Започнах да правя записки на видяното. Магазинчетата бяха по-специализирани и не се срещаха супермаркети от известните вериги. Надписите по някои бяха по-фамилиарни: „Магазинчето на Гери”, „Вашата месарница”. Създаваше се усещането, че сме попаднали в малко селце, а не в софийски квартал. Макар да бе студено се срещаха хора навън: предимно семейства, или жени с деца, но срещнахме и по-стари хора и младежи не по-големи от нас. Дори да си личеше, че някак си не сме от квартала, нямаше някакви реакции към нас. Единственият човек, който ни заговори, ни попита дали сме виждали кучето му. В това време ние снимахме едно ново блокче. Прави силно впечатление, че постройките са предимно като къщи. Преобладават ниските сгради от по 2, 3, 4 етажа, покривите са керемидени, с много комини. Някак си си личеше и кои сгради, към кое строителство спадат, хронологично подредени. Някои не бяха от най-новото лъскаво строителство с ярки цветове и PVC дограма. Те бяха плод на предхождащата го мода, с по-убити цветове и все още дървена дограма. Някак си по-се вписваха към старите къщи на Лозенец. Усещаше се и компактността на пространството. Всичко беше ниско и малко, поне за жител за един голям квартал като мен. В тази компактност се натъквахме на места с културна натовареност като галерии и читалища. Галериите видимо действащи и обновявани, докато читалищата видимо западнали и недействащи (може и в действителност да не е така).
След случката с кучето се насочихме в посока улица Свети Наум, тъй като в тази посока се виждаше много висок блок.Първата ни много интересна находка беше социалистическо блокче със странна форма, който колегата определи като „малко социалистическо чиновническо блокче”. Това видяхме на поредното малко площадче. Обаче пред самия блок, имаше компактна бензиностанция и то на не повече от 20-ина метра. От дясно на блокчето през тясната уличка, имаше работещ Еврофутбол и хора, които ни метнаха по един поглед. От лявата страна, през лявата тясна уличка, имаше изоставена къща. Продължавайки нагоре видяхме и хубава детска площадка, оградена и поддържана.
Характерно за квартала е, че има градинки, които се поддържат и няма толкова замърсеност или много бездомни животни. Вътрешните градини/дворчета също се поддържат, поне във видимата си част. Но колкото и хубави дворчета, оставаше един много силен контраст между различните строителства. Наближавайки Свети Наум обаче, попаднахме на изцяло стари постройки. Както къщи, така и блокчета. Някой изглеждаха необитаеми, но поддържаните пощенски кутии казваха друго. На улиците досега , които бяхме обиколили не видяхме улични лампи. Излиза, че единственото осветление вечер ще идва от сградите. Направи ми впечатление, че има много японски марки коли. На колегата и правеха впечатление старите коли, които също бяха немалко. Достигайки Св Наум видяхме сфетофар,който за колегата беше знак на цивилизация. Табелките сочеха Св Наум и ние поехме по улицата в посока Христо Смирненски. Най-сетне достигнахме високия блок. В основата си той имаше автошкола и читалище, което се казваше Пробуда Лозенец. Блокът беше построен на склон и стълбичките към него бяха много неравни и порутени. Вече фотоапаратът изключваше много, заради студа. В този квартал май е по-студено отколкото в останалата част от София. Поемхе вече към площад Журналист. По поредната тясна павирана уличката със стари къщо-блокчета от двете страни видяхме една жена, която се занимаваше с автомобила си. Решихме, че ще е от полза да попитаме дали знае кое е Горен и кое Долен лозенец, тъй като стана малко обърквация помежду ни. „Извинете?”започнах аз. „Да?” каза жената без да вдига поглед от двигателя си. „Да знаете къде минава границата между Горен и Долен Лозенец?”
Жената сякаш малко се смути. „Ами, не знам, наистина. Това е Бряст 3, но за Горен и Долен Лозенец не знам.” Благодарихме и и продължихме. Колегата много се радваше на терасите по пътя. Наистина бяхме забелязали много и различни тераси, от които и малки тераси, не особено функционални, с дървени парапети. В един момент се присетихме за името на улицата и как всъщност имената на уличките в този квартал са все цветни, природни.
Вече, излизайки на „Христо Смирненски” видяхме поредното чисто поддържано паркче. Колегата използва сетните сили на загасващото от студа апаратче за да го обснима. И вече почти премръзнала самата тя, и моя милост, продължихме по Христо Смирненски. Видяхме още една доза уникални тераси, една оранжева и една лилава, но на фона на сиво-кафява фасада на стара къща. От другата страна се правеше на булеварда, отново на малко къщо-блокче, се правеше изолация.
Стигнахме площад Журналист, където вече се виждаха по-високи сгради и по-нови, но които отново правеха контраст с ниски и стари, намиращи се в близост. Започнахме да се оглеждаме за кафе или каквото и да било да се стоплим малко. Мернахме голяма аптека и веднага се мушнахме в нея. Направихме си вид, че оглеждаме продуктите. В аптеката цените бяха приемливи. Някои неща бяха и по-евтини от обичайното, което бях срещала. След като събрахме топлинка, поехме посока УАСГ. С това вече сложихме край на наблюдението. Часът беше 13:15. Времето-много студено.