Neighborhood change and urban policy/ Ot Sawina Subowa

Neighborhood change and urban policy
В своя текст Кенет Темкин и Уилям Рох подлагат на критика дълго използвания подход на разглеждане на промените в квартал от гледната точка само на една парадигма. Това ограничава анализа и на практика не позволява задълбочено разбиране на процесите на промяна. Подходът, който те предлагат, обединява в себе си три теории – екологичната, субкултурната и политико - икономическата. Това е мултидисциплинарен метод на изследване, който взима предвид външни и вътрешни фактори за промяна и възприема всеки един квартал като спецефично градско пространство, което реагира различно на политиките на институциите и се развива със собствена динамика. Според самите автори, техния модел набляга и отдава значение на социалната тъкан на общността във всеки един квартал и начина, по който външните лица го възприемат. Този метод извлича максимално много информация, която е нужна на институциите при разбирането и проследяването на развитието на един квартал.
Екологичната перспектива : детерминистка перспектива, която се центрира около идеята за неизбежния ход на времето. Промените в един квартал са неизбежни, а съдбата му зависи от мястото му в урбанистичната иерархия. Това се измерва спрямо пространствената и социалната позиция на квартала и локализирането на комерсиални или индустриални центрове в него.
Екологичната перспектива има много вариации, като авторите се спират трите основни – „invasion/succession”, “filtering” и “border model”.
Инвазия/редуване : най-ранна теория за промените. Кварталите са разглеждани като естествена среда като аналог на екологична система, която естествено се стреми към развновесие. Градските пространства не са статични и кварталите са подложени на промени, бъдейки част от града. Те си съперничат за земя, което води до постоянно редуваме на територии с по-голямо значение.
Филтриране : първата преформулировка на „инвазия/редуване”. Тази перспектива обяснява промените като функция на решенията на собствениците на земя. Този подел обръща внимание на инвестициите, които се правят в един квартал. Основната хипотеза е, че инвеститорите нямат интерес на влагат средства, в един стар квартал, защото той изисква повече ремонти – колкото по-остаряла е една сграда, толкова по-трудна е подръжката й. Затова те се насочват към новите сгради и незастроени градски територии.
„Граничен модел” : тази теория взима предвид в анализа си мнението на живуващите в даден квартал. Те са разглеждани като консуматори, чиито решения се влиаят от цените на един имот и/или социалната структура на квартала. Колкото повече доходът на едно семейство се покачва, толкова и цената на жилищите им, но и на „живота им”. По-богатите семейства имат повече нужди, което обяснява концентрирането на повече бизнес сгради около тях. Съответно, в квартали с по-бедно население, има повече места за развлечение.
Втората теория е субкултурната : в нея се отчита усещането на общност, което имат жителите на един квартал. Стабилността на даден квартал зависи не само от икономически фактори, социални мрежи, репутацията му, но и от степента, до която живуващите са привързани към него. Според тази теория, кварталът не е статичен – той се променя със свой темпове. Промяната зависи от специфичната му културна и социална среда, нивото на обвързаност и отдаденост на живуващите и неговит образ и символизъм. Тези фактори извеждат една от основните субкултурни идей, че не е нужно един квартал да „залязва” с времето. Това зависи от хората, който го обитават. Съдбата на квартала зависи от мотивацията им и желанието им да има промени в нвго.
Политико- икономическата теория : тя разглежда градските пространства като арена на сблъсък на интересите на силни елити, които се стремят към придобиването на капитал чрез тях. Това се случва посредством взимането на решения извън кваратал, много често неосъзнавани и от самите живуващи.
Други парадигми предполагат, че съдбата на квартала зависи от съотношенито между две значения на кварата – разменното му и използваемото му. Диалога между тези две значения определя и цената на земята и имотите в дадена градска среда. Важна е ролята на прокера като създаващ образа на квартала и като привличащ купувачи. И в този смисъл стабилността му е зависище не толкова от вътрешния контекст и живуващите, а от външни актьори.