Протокол 10.11.2010

Протоколчик: Кета Велинова

Тук са систематизирани хипотезите и идеите, които се споменаха във връзка с представените текстове за джендерификация, квартална промяна и градска политика и типовете квартали в София

Идеи, възникнали при анализа на Neighbourhood and urban policy:
1. Да се провери има ли класови или расови различия в кварталите;
2. Немите да се използват като показател – количество, дават ли се в изследвания квартал
3. Разговори с брокери в кварталите
4. Собствениците в кварталите – постоянни/честота на сменяне
5. Устройствени планове – източник на информация , Общ устройствен план и подробни устроийствени планове ( сайт на Столична община) – нагласата на институциите към кварталите
6. Анализ на макроиконмическите условия- набавяне на статистическа информация от преброявания, как се развиват пазари и цени
7. Анализ на микрополитиките и условията за кредитиране в кварталите – предприемат ли се конкретни дейности, източници на средства
8. Какви са ориентирите за хората – пример: ,,Престъпността” схващана като отличителна за Юч Бунар
9. Социалните връзки в кварталите – има ли ги,силни ли са

Идеи, възникнали по време на анализа на джендерификацията

* Наблюдава ли се класова пространствена мобилност в кварталите?
1. Да се анализира проблемът с рехабилитацията на старите къщи – съществуват ли кредити за тази цел?
2. Национална програма за реновиране на сградите – 20 % от средствата са държавни
3. Елитарна проява ли е живеенето в стара къща?
4. Склонност на хората да предприемат ремонт, ако разполагат с необходимото количество пари.
5. Склонност на хората да се преместят да живеят по-далеч за сметка на предстоящи разходи за поддръжка на сградите
6. Отчитане на фактора транспортна достъпност – близост до транспортни артерии за връзка с останалата част на София
7. Как се мисли собствеността – простира се до фасадата или двора? Поддържат ли се публичните пространства?
8. Спазено ли е изискването за запазване на автентичния стил?
9. Има ли културни паметници в картала? Ползване на картографска информация от сайта на GIS София
10. Живее ли се във всички блокове или има смяна на предназначението на сградата
11. Ако има други функции освен жилищните – законна ли е настъпилата промяна в предназначението?
12. Къде се появяват нови (търговки) обекти – напр. Къде има нова дискотека в Студ. град?
13. Характеристика на поколенията ( нови собственици или наследници )
14. Роля на работническата класа в кварталите – напр. работническата класа в Юч Бунар – фактор за понижаване на статуса на квартала ( след II Св. Война)
15. Роля на други агенти – има ли хора, борещи се за запазване консистентността на квартала?
16. Има ли стратегия за запазване на кварталите?
17. Има ли хора, които не желаят промяна на квартала?

Идеи и хипотези, свързани с изследването на София, поделящо я на 4 типа квартали:

1. Обезлюдяване на квартала вечерно време – фактори : работно време на търговските обекти, отчитане дали търговското предназначение е било изначалната идея за функционирането на съответното място или е обособено впоследствие?
2. Къде би била(има) съпротива на това, което се случва в квартала?
3. Има ли общо(връзка) между кварталите?
4. Личното пространство – затворено или отворено е то за хората в кварталите?
5. Има ли икономически агенти, желаещи да купят цял блок?
6. Купуват се сгради за: събаряне и построяване на нещо ново или за ремонтиране?
7. Държавната политика – законното изискване за саниране на всеки 20 г.
8. Отчитане на индивидуалните действия– нарушават ли се държавни предписания (като т.7) от субективни действия на хората ?
9. Следи ли се спазването на държавните предписания? Институциите отправят ли критики относно лошо състояние на сградите, налагат ли се срокове, в които има задължение за предприемане на действия за подобряването?
10. Противодейства ли се на новото застрояване? Има ли опити/условия за създаване на архитектурни резервати?