Представяне на наблюдения
Кристиан
Разходка до къщата на Георги Димитров. Има и брошури за къщата,която вече не е музей.Впечетленията му са, че кварталът е западнал и че на мястото на старите къще са изнинали нови кооперации. Съдбата на бившия вече музей е предопределена- ще се събарял
Ивона и Елена
Разходка от "Люлин планина" до автасалона на "Тодор Александров". Маршрутът е разделен по равно между двете колеги.
Ивона
"Люлин планина" е спокойна улица, на която се намира католическа църква, посетена от папа Йоан Павел II. По "Ген. Скобелев" се намират множество магазини от двете страни. По улицата крачат забързани и замръзнали хора. Открива се е и гледка към наскоро реставририния Руски паметник. Пресича пл."Македония" и стига до паметника, до който някога се е простирала София. Минават тролеи, претъпкани с хора като сардини в консерва. Отдясно- училище, отляво- доста западналата МВР болница. Минава през импатична сгада на Allianz и блокове на Зона Б5.
Елена
На 28.10 вали и е студено. Едно кученце гледа с интерес изследователя, който за малко да падне в една шахта. Върви по улица "Средна гора". Отляво се намира книжарница, отдясно- детски магазин. Минава покрай бутка за палачинки и зоомагазин, срещу който жена прибира вестници. Пред мола има голяма навалица от чакащи пред новата въртяща се врата. Налага се кратко отклонение от маршрута -трябва да се купят батерии за фотоапарата в Пикадили. Хората проявяват интерес към изследователите, които не са успели да маскират достатъчно добре ролята си. Върви по "Тодор Александров" и подминава Софийската техническа гиммназия. По "Опълченска" се наблюдава голям трафик. В крайна сметка стигат до автосалона, въпреки че не са сигурни, че това е той. Впечатления : около мола преобладава простотията, но по другите преки като изключим шрафика е красиво. Като цяло преобладават измръзналите, забързаните и изключително любопитните хора.
Фрида
Разходка в Лозенец. Мниението й за квартала като цяло не е положително.Хората, които харесват квартала са тези, които живеят в него от много време. Фрида е събрала мненията на хора от квартала. Един от живущите смята например,че кварталът е по-зле от квартал за социално слаби в голям европейски град-неподреден, неподдържан, с лоша инфраструктура, презастроен, с много наркомани.. Положителните мнения се обединяват около тезата, че един от спокойните и красиви квартали, това се отнася особено до Долни Лозенец, където като преимищество е изтъкнато още, че наблизо се намират спирките на автобусите. Хипотезите на Фрида отностно квартала са, че той е арена на т.н. "изискани престъпления"
или престъпления на богатите. Положтелните мнения са свързани с хора, които живеят предимно в къщи и са в този квартал от около 20 години. Също така се наблюдава едно своебразно разграничение между стари и нови жители- отделни групи с отделни интерпретации за обстановката в квартала.
Ирина
Информация за Ючбунар. Започва с малко история. В част от квартала в миналото са били заселени хора от по-бедните прослойки- работници, занаятчии и евреи. Това предопределя и негативните оценки на софиянци относно квартала. Ирина цитира Чавдар Мутафов, който казва, че ючбунарецът се облича в крещящи цветове, обича кича, чрез което се опитва да прикрие социалния си произход. Къщите в Ючбунар предоставят ужасни жилищни условия, което личи и днес по порутените постройки. Дори по времето на социализма, когато се проявява интерес към новото строителство, там къщите се наричат "паянтови" . Цените на имотите тук съответно са и двойно по-евтини в сравнение с Лозенец. Хипотезите на Ирина: Ючбунар е един западнал пролетарски квартал, който въпреки близостта си до центъра се различава кореннно от него.
Мария Тодорова
Разходка до площад "Журналист", до къщата на Елин Пелин в Долни Лозенец. Мария тръгва с 94 от 42-ри блок в Студентски град. По пътя си минава до любимото си заведение за бързо хранене- Friends, където освен вкусните катми с шоколад има и кученце с расти като на Боб Марли, пеещи и подвикващи цигани. В 94 забелязва момиче с изключително странен маникюр-всеки пръст е с различна декорация. Стига до семинарията-паветата и трамваите придават романтизъм на обстановката, който контрастира с модерния дух, който излиза от казината. Продължава по бул."Христо Смирненски"- тих, с дръвчета и китни къщички. Все едно се пренасяш в друго време- при семинарията е оживено и натоварено, а по булеварда почти не се мяркат коли. Впечатление й прави и едно заведение- "Вишните"- ретро ресторант с ковано желязо. Отново се наблюдава контраст между роантичата "улучка" и големите рекламни билбордове и магазини с ГМО зеленчуци. В центъра на вниманието попада една соцбаба: "Ко снимаш, да не си архитект?". Интересното в случая е, че бабата въобще заговаря Мария- белег по-скоро на малките обшности, а не на София, както и че тя не успява да остане инкогнито в погледа на местните. На площад "Журналист" е спокойно въпреки хората. Хипотези: Улица, на която живеят кореняци от Лозенец, което е способствало за запазване на този облик.
(Диляна Караджова)
No comments:
Post a Comment