Наблюдения в Ючбунар, ул.Пиротска

1.12, от 14:00 до 15:00
кафе "Зеленото"



Първоначалните ми хипотези се базираха по-скоро на гротеската на Чавдар Мутафов за Ючбунар: предполагах, че можем да срещнем хора, различни от софиянеца от центъра- по-ексцентрични и затова непонятни. Обвързах и социалният произход, материалното състояние, мястото на живеене с типа заведения т.е. представители на ромската етническа общност или живущи в т.н. "стари жилища"(както ги категоризираха Гено и Елена въз основа на тяхното изследване на архитектурата в Ючбунар) посещават по-скоро кръчми с неугледен вид, отколкото ресторанти. Въз основа на историята на квартала предположих и че ще се натъкнем на повече представители на долната класа, както и на малцинствата.

Виждаме още в началото на улицата кафе, което видими е много посещаемо и оживено. Вътре има предимно роми, разгорещени от някакъв разговор. Няма места за съжаление. Продължаваме по Пиротска, но не си харесваме друго кафе, затова се насочваме отново към първоначалното. По пътя виждаме през витрината на един магазин за злато,порцелан и керамика интересна гледка. Мъж духа срещу огнена струя, става ни любопитно и влизаме в магазинчето да разпитаме. Братът на интересния човек пояснява, че мъжът топи злато,насочвайки огнената струя от една газова лампа, като по този начин увеличава и температурата. Това е стар метод, но майсторът не бил привърженик на новите технологии. Оказва се, че това е потомствено магазинче, а над него е и къщата, в която живеят двамата братя, дъщерята на единия от тях и един братовчед. Населили са се тук още преди няколко поколения, но само те са останали в къщата. Разказва ни малко и за историята на квартала- когато Македония става подвластна на Турция, много македонци бягат по тези земи. Затова и много от улиците в този квартал са кръстени на македонски области, реки, градове и т.н. Разказваме му за проекта и той изявява желанието си да участва. Доволни излизаме от магазина.
Връщаме в първото кафе и забелязваме една свободна маса, бързо се насочваме към нея. Поръчвам си на импровизираното барче мляко с какао, а Невена-кола. Интересното е, че никой друг не пие това- повечето са на бира и по-точно "Ариана" (заради цената предполагам) или пият кафе.Настаняваме се, не си личи да правим особено впечатление, тъй като всички са заети с разговорите си.До нас е най-шумната компания. Първо ставаме свидетели на едно доста шумно споделяне на пиянска история-разказва се как една вечер жената, която споделя, се е озовало в един обор, мислейки го за къща. Тъкмо когато тръгнала да се съблича, за да се облекчи, видяла някакво говеда срещу себе си.Друга жена споделя: "Питам я -к'во й е хобито- да обикалям магазините и да пазарувам.Как може обикалянето по магазините да ти е хоби?!Питам я- коя е последната книга дето прочете- Паоло Коельо- сигурно е видяла името му на някой плакат, щот е модерно."Забелязваме и , че един ром се оглежда в прозореца на кафето, приглажда си косата и си тананика нещо (по-късно се разбира, че това е един от главните агенти в нашето наблюдение- Пепеляшка). На масата срещу нас пък е седнал самотен човек на средна възраст, който не говори с никого, само наблюдава.
Центърът на интерес се измества към прозореца, където наднича един мъж. Навън до него са се събрали хора и едно момче със синя качулка. Помощникът на продавачката, който всички наричат Пепеляшка, тъй като "рови в кофите" и е гей, отива да разучи. Скарват му се, че "все си вре носа, дет не му е работа", очевидно са обезпокоени от слуха, че надничащият човек всъщност е следовател. Пепеляшка докладва, че на момчето са му откраднали телефона или по-скоро то се е опитало да го продаде на "едни циганета", но те му взели GSM без да му дадат пари за това. Пепеляшка казва, че това не е кражба, а продажба, но "маме" го разубеждава. "Маме" всъщност е продавачката, а това е прякор, измислен от Пепеляшка -"Не ми харесва напоследък как се държиш", му казва тя. Забелязвам, че женственият и говорещ на "миличко" циганин действително изглежда неадекватен, с отнесен поглед. Като цяло видимо кафето е посещавано от хора, които се познават и редовно се събират там.
На масата сяда Явор- 31-годишен ючбунарец. Пита ни какво правим в това кафе, не сме ли били виждали, че всички са "надрусеняци". "Само възрастният човек в ъгъла не е." Питам го с какво се друсат, с лепило ли, оказва се с хероин. Пепеляшка обикаля масите - "Тук има ли нужда от помощ"; "Извинявай, че те настъпих, миличко." Маме казва, че много мрази да я нарича така, веднъж синът й щал да го пребие заради това. "Да го пребие, много ме дразнят педерасти", казва Явор. Като цяло наблюдавам отицателно отношение към Пепеляшка- подиграват го и го обиждат. Разговаря ме с Явор. Работо във фирма за оформяне на текстове в Word, които му ги пращат от Холандия. Кани ни и ние да работим там.
Излизайки, забелязвам още един мъж със замрежен поглед в кафето. На улицата се развихря скандал между двама от компанията в кафето.

10.12, 14:30-16:00

За да потвърдим или отхвърлим хипотезата си, че Ючбунар е квартал на контрастите, решихме да посетим заведение, което е само на 20-тина метра отделечено от "Зеленото", но коренно се различава от него по външен вид и устройство.
Ресторантът се казва "Еат and beat". Първите ми впечатления са за тихо, просторно и уютно място. Пуска се джаз и chill out музика. ПО стените са закачени плакати на Natalie Cole, Duke Ellington,но и на Heloween, Kosheen. Част от интериора по стените са и музикалните плочи. Има бъчви, върху които са поставени кутии с тарталети и брашно, бутилки като свещници с разтопен восък по тях. Тавана е с окачени отдушници и тръби, има полюлеи, обвити във вестник. Има стелаж за вино, стар кантар за хранителни продукти, а прозорците са с нарисувани червени греди. LCD телевизорът, доброто озвучение и алармата също ми напарвиха впечатление.
Цари коледна атмосфера вече- украсено е с лампички, гирлянди, чорапчета за подаръци по прозорците.
Като цяло не можах да отлича един стил, в който да е издържано заведението. Определено се чувства разликата с "Зеленото", но и тук се усеща еклектичността, за която говори Чавдар Мутафов в гротеската си.



Излязохме и се насочихме към познатото ни кафе, за да направим малко снимки. В рамките на не повече от три минути се развихри истински скандал около фотоапарата, който държах, въпреки че все още не бях снимала. Оказа се, че още предишния път са ни видели да си записваме, което всъщност е невъзможно, тъй като ние писахме само на телефоните си и то за кратко, и ни разпознават като журналисти. След като една жена, викайки, ни забрани да я снимаме, Пепеляшка сам реши да позира, пъчейки се с метлата. Докато се нагласяше, се присъедини още един мъж. Докато Позираха, една жена, седнала на "мястото на самотника", изолирана от обкръжаващата я среда, заля с кафе Пепеляшка. Той започна да я обижда и й удари три силни шамара. Недоумявайки какво става, тя не реагира по никакъв начин, имам чувството, че дори не мигна. Смаяни от разигралата се пред нас сценка, ние излязохме с ясната идея, че връщането ни там е невъзможно, тъй като смятам, че сме разпознати като "лошите журналисти", които снимат и докладват на властите.
Диляна Караджова, 11475



src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjqJcSSYmxgnylwDYhowOpZaxg8zQTr7Bhk4l0L4UwaMMP7ZeKCrtOX-GSN3DEE4pP7y4BLaE9gvoAxO2uzga2r4jpa3FJt-q4jzBZRlgRfYAyXASQlczCpr8y_n44zcr1AmpIT1RukaXCZ/s320/DSC04346.JPG" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5552359919241071858" />

Наблюдение-Картография на Лозенец

Място: Квартал Долни Лозенец
Посещение: Неделя 05.12.2010, час- 12:00- 13:15, обходката започна от Метростанция „Стадион Васил Левски” и стигна до улица Свети Наум.

С колегата Петрова се срещаме на метростанцията с цел да направим едно възможно по-обхватно обхождане на квартал Долни Лозенец. Снимахме с нейното апаратче. Първо тръгнахме по булевард Христо Смирненски,като коментирахме колко е студено и се оплаквах, че съм с два чифта чорапи.Историята зад това е нерелевантна за изследването. Стигнахме пазарът Старата Стена, пред който беше паркирана стара синя кола. Колегата изпита силна нужда да я снима, както се случи и с други стари коли по пътя ни.
Решихме да влезем в пазарчето и да огледаме. Тъй като беше неделя нямаше много магазинчета отворени. В центъра на пазарчето вече започнахме да се вглеждаме по-внимателно в обикалящите ни постройки, както и табели. Засега не се опитвахме да правим хипотези, само документирахме образи. Навлязохме в улицата зад пазара, и тръгнахме нагоре по нея. От едно блокче накрая на улицата излизаха майки с деца. На края на тази улица забелязахме ярко контрастриращи си сгради. След като ги фотографирахме поехме в неопределена посока. От този момент започна хипотезирането. Като цяло нямахме определени улици, които искахме да посетим, и поддържахме неопределена посока. Попадахме на серия от малки площадчета, с много паркирани автомобили и малки магазинчета. На този етап вече започнахме да оформяме картина за квартала. Улиците бяха павирани, тесни и не особено прави и се сливаха на такива малки площадчета. Заобиклаше ни една смесица от стари и нови сгради. На площадчетата забелязвахме такива магазини, кафенета и места за някаквъв тип търговска дейност, които да носят името Лозенец. Започнах да правя записки на видяното. Магазинчетата бяха по-специализирани и не се срещаха супермаркети от известните вериги. Надписите по някои бяха по-фамилиарни: „Магазинчето на Гери”, „Вашата месарница”. Създаваше се усещането, че сме попаднали в малко селце, а не в софийски квартал. Макар да бе студено се срещаха хора навън: предимно семейства, или жени с деца, но срещнахме и по-стари хора и младежи не по-големи от нас. Дори да си личеше, че някак си не сме от квартала, нямаше някакви реакции към нас. Единственият човек, който ни заговори, ни попита дали сме виждали кучето му. В това време ние снимахме едно ново блокче. Прави силно впечатление, че постройките са предимно като къщи. Преобладават ниските сгради от по 2, 3, 4 етажа, покривите са керемидени, с много комини. Някак си си личеше и кои сгради, към кое строителство спадат, хронологично подредени. Някои не бяха от най-новото лъскаво строителство с ярки цветове и PVC дограма. Те бяха плод на предхождащата го мода, с по-убити цветове и все още дървена дограма. Някак си по-се вписваха към старите къщи на Лозенец. Усещаше се и компактността на пространството. Всичко беше ниско и малко, поне за жител за един голям квартал като мен. В тази компактност се натъквахме на места с културна натовареност като галерии и читалища. Галериите видимо действащи и обновявани, докато читалищата видимо западнали и недействащи (може и в действителност да не е така).
След случката с кучето се насочихме в посока улица Свети Наум, тъй като в тази посока се виждаше много висок блок.Първата ни много интересна находка беше социалистическо блокче със странна форма, който колегата определи като „малко социалистическо чиновническо блокче”. Това видяхме на поредното малко площадче. Обаче пред самия блок, имаше компактна бензиностанция и то на не повече от 20-ина метра. От дясно на блокчето през тясната уличка, имаше работещ Еврофутбол и хора, които ни метнаха по един поглед. От лявата страна, през лявата тясна уличка, имаше изоставена къща. Продължавайки нагоре видяхме и хубава детска площадка, оградена и поддържана.
Характерно за квартала е, че има градинки, които се поддържат и няма толкова замърсеност или много бездомни животни. Вътрешните градини/дворчета също се поддържат, поне във видимата си част. Но колкото и хубави дворчета, оставаше един много силен контраст между различните строителства. Наближавайки Свети Наум обаче, попаднахме на изцяло стари постройки. Както къщи, така и блокчета. Някой изглеждаха необитаеми, но поддържаните пощенски кутии казваха друго. На улиците досега , които бяхме обиколили не видяхме улични лампи. Излиза, че единственото осветление вечер ще идва от сградите. Направи ми впечатление, че има много японски марки коли. На колегата и правеха впечатление старите коли, които също бяха немалко. Достигайки Св Наум видяхме сфетофар,който за колегата беше знак на цивилизация. Табелките сочеха Св Наум и ние поехме по улицата в посока Христо Смирненски. Най-сетне достигнахме високия блок. В основата си той имаше автошкола и читалище, което се казваше Пробуда Лозенец. Блокът беше построен на склон и стълбичките към него бяха много неравни и порутени. Вече фотоапаратът изключваше много, заради студа. В този квартал май е по-студено отколкото в останалата част от София. Поемхе вече към площад Журналист. По поредната тясна павирана уличката със стари къщо-блокчета от двете страни видяхме една жена, която се занимаваше с автомобила си. Решихме, че ще е от полза да попитаме дали знае кое е Горен и кое Долен лозенец, тъй като стана малко обърквация помежду ни. „Извинете?”започнах аз. „Да?” каза жената без да вдига поглед от двигателя си. „Да знаете къде минава границата между Горен и Долен Лозенец?”
Жената сякаш малко се смути. „Ами, не знам, наистина. Това е Бряст 3, но за Горен и Долен Лозенец не знам.” Благодарихме и и продължихме. Колегата много се радваше на терасите по пътя. Наистина бяхме забелязали много и различни тераси, от които и малки тераси, не особено функционални, с дървени парапети. В един момент се присетихме за името на улицата и как всъщност имената на уличките в този квартал са все цветни, природни.
Вече, излизайки на „Христо Смирненски” видяхме поредното чисто поддържано паркче. Колегата използва сетните сили на загасващото от студа апаратче за да го обснима. И вече почти премръзнала самата тя, и моя милост, продължихме по Христо Смирненски. Видяхме още една доза уникални тераси, една оранжева и една лилава, но на фона на сиво-кафява фасада на стара къща. От другата страна се правеше на булеварда, отново на малко къщо-блокче, се правеше изолация.
Стигнахме площад Журналист, където вече се виждаха по-високи сгради и по-нови, но които отново правеха контраст с ниски и стари, намиращи се в близост. Започнахме да се оглеждаме за кафе или каквото и да било да се стоплим малко. Мернахме голяма аптека и веднага се мушнахме в нея. Направихме си вид, че оглеждаме продуктите. В аптеката цените бяха приемливи. Някои неща бяха и по-евтини от обичайното, което бях срещала. След като събрахме топлинка, поехме посока УАСГ. С това вече сложихме край на наблюдението. Часът беше 13:15. Времето-много студено.

"Миленката" в Студенстски град/Мария

Наблюдение в „Миленката”
До заведението стигнахме с личен автомобил. Трудност ни беше да открием паркинг място. Дори по главните улици, на които беше поставен знак за забранено спиране и престой, бяха запълнени с паркирани автомобили. Стигна се дори до парадокса да изчакваме насрещно движещите се коли и да ползваме тяхната лента, защото просто имаше втори ред с паркирали коли на улицата. В крайна сметка паркирахме зад клуб „Строежа” на нещо като поляна, което по- скоро имаше вид на строеж, вероятно е практика да се паркира на тикива места. Улиците, по които минахме, за да стигнем до заведението бяха в трагично състояние. Изключние правиха само главните улици, за които по- горе споменах. Тротоарите в повечето случаи бяха заети от автомобили, а там, където нямаше автомобили, или нямаше асфалт, или имаше дупки в него.
Пред заведението ме чакаше Ирина, с която бяхме заедно на наблюдението. В „Миленката” влязохме малко преди 22.30 и личните ни карти не бяха проверени. „Когато нямахме 18, идвахме тук на дискотека. Тук ми беше първото напиване”- това са думи на една приятелка, с която отидохме заедно там. Така че явно това си е практика в заведението. След 22.30 на входа застана охранител, който проверяваше лични карти.
Самото заведение беше полу-празно. Имаше свободни маси и сепарета. На входа ни посрещна една от сервитьорките, на която обяснихме, че сме четирима. Тя ни каза, че, за да ползваме масите или сепаретата трябва да си купим бутилка алкохол и ни каза какви са промоциите тази вечер. Впечатление ми направи ниските цени на бутилките, като тук ставаше въпрос за марков алкохол, който в центъра в дискотека струва минимум 60-80лв. За тези бутилки в „Миленката” ни поискаха 30лв. за водка и литър натурален сок и 40лв. за уиски. Пресметнахме, че надценката спрямо магазините тук е от порядъка на 5-7лв.
След като заявихме, че няма да купуваме бутилка, а искаме някакво място, една от сервитьорките изчезна и повече не се върна. Една друга обаче ни настани на нещо като бар плот точно ред DJ-я, от където същност имахме много добра видимост към всички краища на заведението.
Имахме предположение, че цените в заведението ще бъдат много по- ниски от цените в други подобни заведения в центъра. Предположението ни се оказа вярно. В менюто на заведението имаше над 15 вида коктейли, а това е много рядко срещано или изобщо не се среща в нощни клубове. Както разбрахме по- късно, заведението през деня работи като кафене. Отново за разлика от нощните клубове в центъра, тук за всяко поръчано нещо получихме касова бележка.
Сервитьорките в заведението бяха млади момичета, от където предположихме, че и те, както почти изцяло клиентите на заведението, са студенти. Тази хипотеза обаче не успяхме да проверим.
Клиентите на заведението, както предположихме, почти изцяло бяха млади хора. Имаше и групичка от може би 4-5 човека, чиято възраст беше над 35 години, които доста общуваха с DJ-я, вероятно негови приятели.
Противно на очакванията ни, в заведението ние не чухме вечер. Същата вечер беше караоке парти. Може би именно заради това не видяхме танцуващи хора. Самите хора не бяха дошли в големи компании. Имаше 2-3 по- големи компании, които деляха от `промоциите` на вечерта. Останалите хора бяха на по 5-6 души максимум в компания. Начинът, по който бяха облечени, не показваше принадлежност към някаква определена субкултура, каквато очаквахме да видим. Нямаше ги момичетата с големите прически, тежкия грим и тъмни рокли или блузи. Момичетата бяха ежедневно облечени, като имаше и едно момиче, което все едно беше излязло от „Строежа”. Единици отговариха на очакванията ни. Момчетата бяха по- подходящо облечени за клуб. Масово клиентите на заведението консумираха бира.
Музиката, която звучеше, беше микс от поп, хаус и комерсиален хип- хоп. По екраните на стените течаха клипове в стил The Voice, City TV. Интериорът на заведението също не подсказваше, че това е фолк клуб или място, където се пуска фолк предимно. Нямаше ги характерните за фолк клубовете етно, най- вече гръцки фигурални мотиви, нито пък някакъв преобладаващ цвят. Прожекторите сменяха постоянно цветовете, а някои от колоните в заведението бяха направени като еквалайзери и отразяваха ритъма на звучащото парче в различни цветове. Нашите очаквания бяха, че тази музика е за подгряване и след 23.30 ще започне така характерната за „Миленката” чалга. Но това не се случи. Първият изпълнител беше момче, което пееше доста правилно. Като цяло направи ми впечатление, че бяха един или двама, които не можеха да пеят, но се престрашиха да вземат микрофона. Останалите изпълнители бяха правилно пеещи, редимно момчета, които се държаха доста сценично и изглеждаше, че не за първи път пеят на караоке. Песните, които изпълняваха, бяха предимно евъргрийни с изключение на хит от изминалото лято. Папката, в която бяха изписани песните, с които караоке DJ-я работи, беше изключително дебела. Вътре самата подредба беше изключително лошо направена. За разлика от други заведения, тук част от песните бяха подредени по азбучен ред според изпълнителя, друга част- според името на песента, а трета започваше с цифра. Изключително трудна е ориентацията.

"Миленката" - наблюдение

Наблюдение в „Студентски град” – клуб „Миленката”
(екип: Ирина Лилова и Мария Захариева)

Предварителни нагласи (Имаше ги, макар че отивахме за първи път; но ясно си давахме сметка за тях.)
Заведението: Знаехме, че в заведението традиционно се пуска чалга, а понеделник е вечер за чалга-караоке.
Типажът на гостите: външен вид: момичетата - силно топирани коси и тежък грим, блестящи акценти по дрехите/обувките, момчетата – тесни дънки и блузи, „футболистки” прически (средно дълга коса, асиметрично повдигната с гел). Възможен повод за посещение: да разкършат снага, свалка, напиване..
Моето усещане: че няма да се впиша в обстановката и ще се разпознавам като външен човек.

Факти и впечатления
На входа: След 22.30 ч се влиза с проверка на личната карта, макар че за влезлите по-рано и останали в заведението тя очевидно отпада. Извод: Липсата на строг контрол на входа позволява „вратички” в закона за допускане в нощни заведения само на лица, навършили 18 г. Хипотеза: Възрастовата група на посетителите ще бъде със значително занижена долна граница.

Къде да седнем: Оглеждаме се за свободни места без притеснение, тъй като е едва 22.15, заведението е полупразно и виждаме много маси без алкохол за задължителна консумация на тях. Посреща ни усмихната сервитьорка, която ни обяснява, че няма достатъчно места, за да седнем (групата ни е от четирима души). След като я склоняваме да провери отново, тя изчезва и не се връща повече, затова отиваме при друго момиче от персонала с молба да ни настани. Тя веднага ни посочва местата точно пред пулта на DJ-я и ние отиваме там. Местата са добри, защото са точно в центъра на заведението и имаме добра видимост към по-голямата част от него.

Обслужване и консумация: Донасят ни меню, което продължаваме да разглеждаме дълго и подробно след като сме решили какво ще пием, защото искаме да си сверим часовника относно цените в заведението. (Оказват се доста поносими.) Някои видове алкохол са дори по-евтини, отколкото на други места (напр. текилата, с около 1 лв. спрямо клуб „Алкохол”). Оглеждаме се по масите и забелязваме, че големи компании си делят по 1 бутилка, което пресметнато прави по около 10 лв. на човек. Извод: Една вечер в „Миленката” не излиза скъпо или поне имаш възможност да е така. Обслужването беше добро – донесоха ни бързо поръчките и веднага оправихме сметката, така че продължихме вечерта необезпокоявани.

Обстановка и разположение на местата: Не е много тъмно, червеникави прожектори осветяват различни части от заведението. Обстановката не издава по никакъв начин, че става въпрос за фолк клуб, на стената свети лого с името на клуба, но на телевизионните екрани се въртят клипове по MTV и VH1. Пулта на DJ-я и големият екран за караоке до него са разположени на централно място с добра видимост от и към него. За големи компании са предвидени предимно маси, а не сепарета, за разлика от други столични клубове; столовете са високи, като за нощно заведение.
Гостите на клуба: Тъй като исках да се слея възможно най-добре с посетителите, още от вкъщи се бях гримирала и топирала, по мое мнение недостатъчно много, но когато бях в заведението дойде най-голямата за мен изненада – само малка част от момичетата отговаряха на предварителната ми представа, затова си благодарих, че не съм прекалила с лака за коса. Следяхме пристигащите и с интерес установихме, че те са хора с най-различни стилове на обличане – имаше типични чалга диви на високи токчета, но и момичета с широки, спортни ризи, комбинирани с маратонки; коси, повдигнати с лак, и такива, вързани небрежно на опашка. Момчетата се доближиха повече до представата ми – имаше розови тениски, метални ланци, кожени чанти, изписани със златни букви, но и съвсем обикновени дънки и ризи. Компаниите бяха сравнително големи и рядко имаше блуждаещи по двама-трима, които да хвърлят поглед из заведението с ясната цел да си тръгнат с компания. Не се оказахме прави и за възрастта на посетителите: повечето видимо ни бяха връстници, може би студенти от съседните общежития, които са решили да излязат някъде вечерта. Имаше и малко по-големи, на около 30, но не и по-малки (на около 16), както първоначално предположихме.

Музиката: микс от хаус, комерс и хип-хоп (което ни озадачи). Решихме, че просто подгряват с него и скоро „ще си дойдем на думата”, но това така и не се случи.
Все пак, славата на „Миленката” като фолк клуб ни даде сили да се абстрахираме още веднъж от това, което виждаме, за да потърсим това, което очаквахме да видим. Отидохме в тоалетните, за да си направим няколко от така популярните в последно време снимки пред огледалата, като се надявахме да се впишем в обстановката и да завържем разговор с други момичета (тоалетните от край време са място за социални контакти между момичетата). Вместо това се натъкнахме на две момчета, които искрено се развеселиха от нашата импровизирана фотосесия. Междувременно видях едно момиче, което чакаше за тоалетната и реших да си поговоря с нея: обясних й, че идвам за първи път и я попитах „Тук чалга няма ли да пускат?!” Тя ме увери, че чалга ще има, но малко по-късно и тъкмо когато се канех да й задам следващия въпрос: „Ти често ли идваш тук?/В Студентски ли живееш?”, тоалетната се освободи и момичето ме остави сама с предположенията ми.

Караокето: След малко обявиха началото на караоке-вечерта и след минути вече припявахме под звуците на „Оо, колко си прос!”, “It’s my life” на Bon Jovi, System of a Down, Backstreet Boys и AC/DC. Имаше активно участие от страна на гостите в клуба, които пееха по един–двама или по няколко наведнъж, както метълската компания в единия край на заведението, която дружно изпя „Спасение” на БТР. Достъпът до микрофоните беше максимално улеснен - посетителите имаха възможност да избират дали да пеят отпред, до големия екран, или от мястото си, като четат текста от най-близко разположения телевизионен екран. Папката с песните, които се предлагат за изпълнение, беше направена доста прегледно – списъците бяха сортирани и по изпълнител, и по име на песен (което е полезно, в случай, че не знаеш едно от двете). В много клубове (Inside, Bedroom) списъкът се предлага само в един вариант – подреден по азбучен ред според изпълнителя, което може да се окаже затрудняващо. Въпреки абсолютно разнородните стилове музика, които чухме, забелязах толеранс от страна на останалите гости спрямо това, което се слуша в момента. Посетителите пляскаха след всяко изпълнение, независимо дали беше добре или зле и дали беше рок парче или естрада. (Иронично, но сякаш точно ние бяхме най-възмутени от факта, че в чалга-заведение просто не пускат чалга!) Извод: клубът не е предназначен само за поп-фолк фенове и би представлявал добро място за прекарване на хора с различни музикални вкусове.

Разположение и особености на клуба: Студентски град, ул.”8-ми декември”, близо до бл. 22 и 23 и до УНСС. Разположението на „Миленката” я прави подходящо място за студенти, които живеят наблизо и не слушат непременно чалга. В ярък контраст са други столични фолк клубове като БИАД, където пускат само този стил, поддържат изкуствено завишени цени и са разположени в центъра, което ги прави по-популярни сред софиянци и по-малко атрактивни за младите хора, които живеят в „Студентски град”. Моята изследователска хипотеза е, че посетителите на клуба са предимно от „Студентски град”, млади хора, които харесват заведението, защото е наблизо, не е скъпо и пускат разнообразна музика. Възможно е за някои от тях то по принцип да е предпочитано и любимо място, тъй като през деня „Миленката” работи като кафе.


Изготвила: Ирина Лилова, 2-ри курс, Социология

Neighborhood change and urban policy/ Ot Sawina Subowa

Neighborhood change and urban policy
В своя текст Кенет Темкин и Уилям Рох подлагат на критика дълго използвания подход на разглеждане на промените в квартал от гледната точка само на една парадигма. Това ограничава анализа и на практика не позволява задълбочено разбиране на процесите на промяна. Подходът, който те предлагат, обединява в себе си три теории – екологичната, субкултурната и политико - икономическата. Това е мултидисциплинарен метод на изследване, който взима предвид външни и вътрешни фактори за промяна и възприема всеки един квартал като спецефично градско пространство, което реагира различно на политиките на институциите и се развива със собствена динамика. Според самите автори, техния модел набляга и отдава значение на социалната тъкан на общността във всеки един квартал и начина, по който външните лица го възприемат. Този метод извлича максимално много информация, която е нужна на институциите при разбирането и проследяването на развитието на един квартал.
Екологичната перспектива : детерминистка перспектива, която се центрира около идеята за неизбежния ход на времето. Промените в един квартал са неизбежни, а съдбата му зависи от мястото му в урбанистичната иерархия. Това се измерва спрямо пространствената и социалната позиция на квартала и локализирането на комерсиални или индустриални центрове в него.
Екологичната перспектива има много вариации, като авторите се спират трите основни – „invasion/succession”, “filtering” и “border model”.
Инвазия/редуване : най-ранна теория за промените. Кварталите са разглеждани като естествена среда като аналог на екологична система, която естествено се стреми към развновесие. Градските пространства не са статични и кварталите са подложени на промени, бъдейки част от града. Те си съперничат за земя, което води до постоянно редуваме на територии с по-голямо значение.
Филтриране : първата преформулировка на „инвазия/редуване”. Тази перспектива обяснява промените като функция на решенията на собствениците на земя. Този подел обръща внимание на инвестициите, които се правят в един квартал. Основната хипотеза е, че инвеститорите нямат интерес на влагат средства, в един стар квартал, защото той изисква повече ремонти – колкото по-остаряла е една сграда, толкова по-трудна е подръжката й. Затова те се насочват към новите сгради и незастроени градски територии.
„Граничен модел” : тази теория взима предвид в анализа си мнението на живуващите в даден квартал. Те са разглеждани като консуматори, чиито решения се влиаят от цените на един имот и/или социалната структура на квартала. Колкото повече доходът на едно семейство се покачва, толкова и цената на жилищите им, но и на „живота им”. По-богатите семейства имат повече нужди, което обяснява концентрирането на повече бизнес сгради около тях. Съответно, в квартали с по-бедно население, има повече места за развлечение.
Втората теория е субкултурната : в нея се отчита усещането на общност, което имат жителите на един квартал. Стабилността на даден квартал зависи не само от икономически фактори, социални мрежи, репутацията му, но и от степента, до която живуващите са привързани към него. Според тази теория, кварталът не е статичен – той се променя със свой темпове. Промяната зависи от специфичната му културна и социална среда, нивото на обвързаност и отдаденост на живуващите и неговит образ и символизъм. Тези фактори извеждат една от основните субкултурни идей, че не е нужно един квартал да „залязва” с времето. Това зависи от хората, който го обитават. Съдбата на квартала зависи от мотивацията им и желанието им да има промени в нвго.
Политико- икономическата теория : тя разглежда градските пространства като арена на сблъсък на интересите на силни елити, които се стремят към придобиването на капитал чрез тях. Това се случва посредством взимането на решения извън кваратал, много често неосъзнавани и от самите живуващи.
Други парадигми предполагат, че съдбата на квартала зависи от съотношенито между две значения на кварата – разменното му и използваемото му. Диалога между тези две значения определя и цената на земята и имотите в дадена градска среда. Важна е ролята на прокера като създаващ образа на квартала и като привличащ купувачи. И в този смисъл стабилността му е зависище не толкова от вътрешния контекст и живуващите, а от външни актьори.

Протокол 26.11.2010

- Живеещи и хора, които работят в кварталите; хора, които са под наем( спрямо собствеността)
- Типология на жителите според жилищата, които обитават( Гено): направили са типология на сградите в Ючбунар: стари жилищни сгради( на няколко етажа, построени преди периода на социализма); нови жилищни сгради(10-20 години); панелни жилищни блокове; друг тип блоково строителство; къщи; порутени, но обитавани сгради; порутени и необитавани; сгради с обществено ползване; нови сгради с търговска цел; стари сгради, преработени с търговска цел; строежи
- Типология според жилищната среда- социална и физическа
- Какво избират хората, които закупуват жилища?
- Какви хора ще търсим за интервюта?- консенсус: жители и работещи(?)
- Какво искаме да разберем?- какво им е мнението за квартала( представа)- можем да питаме за инфраструктура( транспорт, чистота..); как са попаднали в квартала; как старите жители, които живеят отдавна в квартала, гледат на новите жители( и обратното); престижът на квартала: можем да питаме какво жителите биха променили в квартала си, съпоставка със съседни квартали; за скоро преместилите се търсим мотивация( близост до работа, училище…); свободното време на всичките жители( къде го прекарват и защо, къде излизат); какви са съседските отношения попринцип, дали прекарват свободното си време с хора от квартала; как се поддържат блоковите пространства, входа…, до къде стига границата на частната собственост; да питаме за това до колко човекът се възприема за част от квартала; самият човек: какво работи, къде работи( може да се прави съпоставка между двете места), с кого живее, да опишат мястото, където живеят,
- Кои са ключовите сгради, места, хора в трите квартала?

Статистически годишник на НСИ 2005

Боряна Николова (17.11.2010)
Население към 31.12 2005 г.:
София (град) – 1 148 429 души


Миграция в Югозападен район:
- вътрешна в самия район – 21 108 души
- от другите райони на страната – 24 362 души
- механичен прираст за целия район (заселени-изселени) – 13 232 души


Въведени в експлоатация сгради и жилища в София (в бр.):
- сгради:
нови 220
разширени 15
- жилища: 2025

- полезна площ (в кв.м.):
жилищна 128 144 (~80%)
обслужваща 32 615
общо 160 759


Жилищен фонд в София (в бр.):
- общо 488 796

- едностайни 86 635 (~18%)
- двустайни 200 940 (~41%)
- тристайни 159 355 (~33%)
- четири и повече стаи 41 866 (~9%)

Жилищен фонд в София (в кв. м.):
- полезна площ общо 31 965
- жилищна площ 19 339 (~60%)

- жилищна площ на човек от населението 16,46

Жилищни сгради в София по период на застрояване (в бр.):
До 1919 3 042
1919 – 1945 12 026
1946 – 1960 16 094
1961 – 1970 11 729
1971 – 1980 10 154
1981 – 1990 7 470
1991 – 2000 6 753
След 2001 750
Общо 68 018