Sunday, November 28, 2010

"Миленката" - наблюдение



Наблюдение в „Студентски град” – клуб „Миленката”
(екип: Ирина Лилова и Мария Захариева)


Предварителни нагласи (Имаше ги, макар че отивахме за първи път; но ясно си давахме сметка за тях.)
Заведението: Знаехме, че в заведението традиционно се пуска чалга, а понеделник е вечер за чалга-караоке.
Типажът на гостите: външен вид: момичетата - силно топирани коси и тежък грим, блестящи акценти по дрехите/обувките, момчетата – тесни дънки и блузи, „футболистки” прически (средно дълга коса, асиметрично повдигната с гел). Възможен повод за посещение: да разкършат снага, свалка, напиване..
Моето усещане: че няма да се впиша в обстановката и ще се разпознавам като външен човек.

Факти и впечатления

На входа: След 22.30 ч се влиза с проверка на личната карта, макар че за влезлите по-рано и останали в заведението тя очевидно отпада. Извод: Липсата на строг контрол на входа позволява „вратички” в закона за допускане в нощни заведения само на лица, навършили 18 г. Хипотеза: Възрастовата група на посетителите ще бъде със значително занижена долна граница.

Къде да седнем: Оглеждаме се за свободни места без притеснение, тъй като е едва 22.15, заведението е полупразно и виждаме много маси без алкохол за задължителна консумация на тях. Посреща ни усмихната сервитьорка, която ни обяснява, че няма достатъчно места, за да седнем (групата ни е от четирима души). След като я склоняваме да провери отново, тя изчезва и не се връща повече, затова отиваме при друго момиче от персонала с молба да ни настани. Тя веднага ни посочва местата точно пред пулта на DJ-я и ние отиваме там. Местата са добри, защото са точно в центъра на заведението и имаме добра видимост към по-голямата част от него.

Обслужване и консумация:
Донасят ни меню, което продължаваме да разглеждаме дълго и подробно след като сме решили какво ще пием, защото искаме да си сверим часовника относно цените в заведението. (Оказват се доста поносими.) Някои видове алкохол са дори по-евтини, отколкото на други места (напр. текилата, с около 1 лв. спрямо клуб „Алкохол”). Оглеждаме се по масите и забелязваме, че големи компании си делят по 1 бутилка, което пресметнато прави по около 10 лв. на човек. Извод: Една вечер в „Миленката” не излиза скъпо или поне имаш възможност да е така. Обслужването беше добро – донесоха ни бързо поръчките и веднага оправихме сметката, така че продължихме вечерта необезпокоявани.

Обстановка и разположение на местата:
Не е много тъмно, червеникави прожектори осветяват различни части от заведението. Обстановката не издава по никакъв начин, че става въпрос за фолк клуб, на стената свети лого с името на клуба, но на телевизионните екрани се въртят клипове по MTV и VH1. Пулта на DJ-я и големият екран за караоке до него са разположени на централно място с добра видимост от и към него. За големи компании са предвидени предимно маси, а не сепарета, за разлика от други столични клубове; столовете са високи, като за нощно заведение.
Гостите на клуба: Тъй като исках да се слея възможно най-добре с посетителите, още от вкъщи се бях гримирала и топирала, по мое мнение недостатъчно много, но когато бях в заведението дойде най-голямата за мен изненада – само малка част от момичетата отговаряха на предварителната ми представа, затова си благодарих, че не съм прекалила с лака за коса. Следяхме пристигащите и с интерес установихме, че те са хора с най-различни стилове на обличане – имаше типични чалга диви на високи токчета, но и момичета с широки, спортни ризи, комбинирани с маратонки; коси, повдигнати с лак, и такива, вързани небрежно на опашка. Момчетата се доближиха повече до представата ми – имаше розови тениски, метални ланци, кожени чанти, изписани със златни букви, но и съвсем обикновени дънки и ризи. Компаниите бяха сравнително големи и рядко имаше блуждаещи по двама-трима, които да хвърлят поглед из заведението с ясната цел да си тръгнат с компания. Не се оказахме прави и за възрастта на посетителите: повечето видимо ни бяха връстници, може би студенти от съседните общежития, които са решили да излязат някъде вечерта. Имаше и малко по-големи, на около 30, но не и по-малки (на около 16), както първоначално предположихме.

Музиката: микс от хаус, комерс и хип-хоп (което ни озадачи). Решихме, че просто подгряват с него и скоро „ще си дойдем на думата”, но това така и не се случи.
Все пак, славата на „Миленката” като фолк клуб ни даде сили да се абстрахираме още веднъж от това, което виждаме, за да потърсим това, което очаквахме да видим. Отидохме в тоалетните, за да си направим няколко от така популярните в последно време снимки пред огледалата, като се надявахме да се впишем в обстановката и да завържем разговор с други момичета (тоалетните от край време са място за социални контакти между момичетата). Вместо това се натъкнахме на две момчета, които искрено се развеселиха от нашата импровизирана фотосесия. Междувременно видях едно момиче, което чакаше за тоалетната и реших да си поговоря с нея: обясних й, че идвам за първи път и я попитах „Тук чалга няма ли да пускат?!” Тя ме увери, че чалга ще има, но малко по-късно и тъкмо когато се канех да й задам следващия въпрос: „Ти често ли идваш тук?/В Студентски ли живееш?”, тоалетната се освободи и момичето ме остави сама с предположенията ми.

Караокето: След малко обявиха началото на караоке-вечерта и след минути вече припявахме под звуците на „Оо, колко си прос!”, “It’s my life” на Bon Jovi, System of a Down, Backstreet Boys и AC/DC. Имаше активно участие от страна на гостите в клуба, които пееха по един–двама или по няколко наведнъж, както метълската компания в единия край на заведението, която дружно изпя „Спасение” на БТР. Достъпът до микрофоните беше максимално улеснен - посетителите имаха възможност да избират дали да пеят отпред, до големия екран, или от мястото си, като четат текста от най-близко разположения телевизионен екран. Папката с песните, които се предлагат за изпълнение, беше направена доста прегледно – списъците бяха сортирани и по изпълнител, и по име на песен (което е полезно, в случай, че не знаеш едно от двете). В много клубове (Inside, Bedroom) списъкът се предлага само в един вариант – подреден по азбучен ред според изпълнителя, което може да се окаже затрудняващо. Въпреки абсолютно разнородните стилове музика, които чухме, забелязах толеранс от страна на останалите гости спрямо това, което се слуша в момента. Посетителите пляскаха след всяко изпълнение, независимо дали беше добре или зле и дали беше рок парче или естрада. (Иронично, но сякаш точно ние бяхме най-възмутени от факта, че в чалга-заведение просто не пускат чалга!) Извод: клубът не е предназначен само за поп-фолк фенове и би представлявал добро място за прекарване на хора с различни музикални вкусове.

Разположение и особености на клуба: Студентски град, ул.”8-ми декември”, близо до бл. 22 и 23 и до УНСС. Разположението на „Миленката” я прави подходящо място за студенти, които живеят наблизо и не слушат непременно чалга. В ярък контраст са други столични фолк клубове като БИАД, където пускат само този стил, поддържат изкуствено завишени цени и са разположени в центъра, което ги прави по-популярни сред софиянци и по-малко атрактивни за младите хора, които живеят в „Студентски град”. Моята изследователска хипотеза е, че посетителите на клуба са предимно от „Студентски град”, млади хора, които харесват заведението, защото е наблизо, не е скъпо и пускат разнообразна музика. Възможно е за някои от тях то по принцип да е предпочитано и любимо място, тъй като през деня „Миленката” работи като кафе.


Изготвила: Ирина Лилова, 2-ри курс, Социология

Saturday, November 27, 2010

Neighborhood change and urban policy/ Ot Sawina Subowa

Neighborhood change and urban policy
В своя текст Кенет Темкин и Уилям Рох подлагат на критика дълго използвания подход на разглеждане на промените в квартал от гледната точка само на една парадигма. Това ограничава анализа и на практика не позволява задълбочено разбиране на процесите на промяна. Подходът, който те предлагат, обединява в себе си три теории – екологичната, субкултурната и политико - икономическата. Това е мултидисциплинарен метод на изследване, който взима предвид външни и вътрешни фактори за промяна и възприема всеки един квартал като спецефично градско пространство, което реагира различно на политиките на институциите и се развива със собствена динамика. Според самите автори, техния модел набляга и отдава значение на социалната тъкан на общността във всеки един квартал и начина, по който външните лица го възприемат. Този метод извлича максимално много информация, която е нужна на институциите при разбирането и проследяването на развитието на един квартал.
Екологичната перспектива : детерминистка перспектива, която се центрира около идеята за неизбежния ход на времето. Промените в един квартал са неизбежни, а съдбата му зависи от мястото му в урбанистичната иерархия. Това се измерва спрямо пространствената и социалната позиция на квартала и локализирането на комерсиални или индустриални центрове в него.
Екологичната перспектива има много вариации, като авторите се спират трите основни – „invasion/succession”, “filtering” и “border model”.
Инвазия/редуване : най-ранна теория за промените. Кварталите са разглеждани като естествена среда като аналог на екологична система, която естествено се стреми към развновесие. Градските пространства не са статични и кварталите са подложени на промени, бъдейки част от града. Те си съперничат за земя, което води до постоянно редуваме на територии с по-голямо значение.
Филтриране : първата преформулировка на „инвазия/редуване”. Тази перспектива обяснява промените като функция на решенията на собствениците на земя. Този подел обръща внимание на инвестициите, които се правят в един квартал. Основната хипотеза е, че инвеститорите нямат интерес на влагат средства, в един стар квартал, защото той изисква повече ремонти – колкото по-остаряла е една сграда, толкова по-трудна е подръжката й. Затова те се насочват към новите сгради и незастроени градски територии.
„Граничен модел” : тази теория взима предвид в анализа си мнението на живуващите в даден квартал. Те са разглеждани като консуматори, чиито решения се влиаят от цените на един имот и/или социалната структура на квартала. Колкото повече доходът на едно семейство се покачва, толкова и цената на жилищите им, но и на „живота им”. По-богатите семейства имат повече нужди, което обяснява концентрирането на повече бизнес сгради около тях. Съответно, в квартали с по-бедно население, има повече места за развлечение.
Втората теория е субкултурната : в нея се отчита усещането на общност, което имат жителите на един квартал. Стабилността на даден квартал зависи не само от икономически фактори, социални мрежи, репутацията му, но и от степента, до която живуващите са привързани към него. Според тази теория, кварталът не е статичен – той се променя със свой темпове. Промяната зависи от специфичната му културна и социална среда, нивото на обвързаност и отдаденост на живуващите и неговит образ и символизъм. Тези фактори извеждат една от основните субкултурни идей, че не е нужно един квартал да „залязва” с времето. Това зависи от хората, който го обитават. Съдбата на квартала зависи от мотивацията им и желанието им да има промени в нвго.
Политико- икономическата теория : тя разглежда градските пространства като арена на сблъсък на интересите на силни елити, които се стремят към придобиването на капитал чрез тях. Това се случва посредством взимането на решения извън кваратал, много често неосъзнавани и от самите живуващи.
Други парадигми предполагат, че съдбата на квартала зависи от съотношенито между две значения на кварата – разменното му и използваемото му. Диалога между тези две значения определя и цената на земята и имотите в дадена градска среда. Важна е ролята на прокера като създаващ образа на квартала и като привличащ купувачи. И в този смисъл стабилността му е зависище не толкова от вътрешния контекст и живуващите, а от външни актьори.

Friday, November 26, 2010

Протокол 26.11.2010

- Живеещи и хора, които работят в кварталите; хора, които са под наем( спрямо собствеността)
- Типология на жителите според жилищата, които обитават( Гено): направили са типология на сградите в Ючбунар: стари жилищни сгради( на няколко етажа, построени преди периода на социализма); нови жилищни сгради(10-20 години); панелни жилищни блокове; друг тип блоково строителство; къщи; порутени, но обитавани сгради; порутени и необитавани; сгради с обществено ползване; нови сгради с търговска цел; стари сгради, преработени с търговска цел; строежи
- Типология според жилищната среда- социална и физическа
- Какво избират хората, които закупуват жилища?
- Какви хора ще търсим за интервюта?- консенсус: жители и работещи(?)
- Какво искаме да разберем?- какво им е мнението за квартала( представа)- можем да питаме за инфраструктура( транспорт, чистота..); как са попаднали в квартала; как старите жители, които живеят отдавна в квартала, гледат на новите жители( и обратното); престижът на квартала: можем да питаме какво жителите биха променили в квартала си, съпоставка със съседни квартали; за скоро преместилите се търсим мотивация( близост до работа, училище…); свободното време на всичките жители( къде го прекарват и защо, къде излизат); какви са съседските отношения попринцип, дали прекарват свободното си време с хора от квартала; как се поддържат блоковите пространства, входа…, до къде стига границата на частната собственост; да питаме за това до колко човекът се възприема за част от квартала; самият човек: какво работи, къде работи( може да се прави съпоставка между двете места), с кого живее, да опишат мястото, където живеят,
- Кои са ключовите сгради, места, хора в трите квартала?

Tuesday, November 23, 2010

Статистически годишник на НСИ 2005

Боряна Николова (17.11.2010)
Население към 31.12 2005 г.:
София (град) – 1 148 429 души


Миграция в Югозападен район:
- вътрешна в самия район – 21 108 души
- от другите райони на страната – 24 362 души
- механичен прираст за целия район (заселени-изселени) – 13 232 души


Въведени в експлоатация сгради и жилища в София (в бр.):
- сгради:
нови 220
разширени 15
- жилища: 2025

- полезна площ (в кв.м.):
жилищна 128 144 (~80%)
обслужваща 32 615
общо 160 759


Жилищен фонд в София (в бр.):
- общо 488 796

- едностайни 86 635 (~18%)
- двустайни 200 940 (~41%)
- тристайни 159 355 (~33%)
- четири и повече стаи 41 866 (~9%)

Жилищен фонд в София (в кв. м.):
- полезна площ общо 31 965
- жилищна площ 19 339 (~60%)

- жилищна площ на човек от населението 16,46

Жилищни сгради в София по период на застрояване (в бр.):
До 1919 3 042
1919 – 1945 12 026
1946 – 1960 16 094
1961 – 1970 11 729
1971 – 1980 10 154
1981 – 1990 7 470
1991 – 2000 6 753
След 2001 750
Общо 68 018

Sunday, November 14, 2010

Сaйтове с информация за лозенец Лозенец

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86_%28%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB%29

http://bg.guide-bulgaria.com/SW/Sofia-city/Stolichna/Lozenets

http://www.mirela.bg/prodava-imoti/%D0%BA%D0%B2-%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86-zxc3q78.html

http://www.luximoti.bg/Sofia-Lozenets_quarter/index.html

http://www.lozenets-sofia.org/lozenec/Main.php

www.info-sofia.bg/images/rayoni/9.pdf

Thursday, November 11, 2010

Протокол 10.11.2010

Протоколчик: Кета Велинова

Тук са систематизирани хипотезите и идеите, които се споменаха във връзка с представените текстове за джендерификация, квартална промяна и градска политика и типовете квартали в София

Идеи, възникнали при анализа на Neighbourhood and urban policy:
1. Да се провери има ли класови или расови различия в кварталите;
2. Немите да се използват като показател – количество, дават ли се в изследвания квартал
3. Разговори с брокери в кварталите
4. Собствениците в кварталите – постоянни/честота на сменяне
5. Устройствени планове – източник на информация , Общ устройствен план и подробни устроийствени планове ( сайт на Столична община) – нагласата на институциите към кварталите
6. Анализ на макроиконмическите условия- набавяне на статистическа информация от преброявания, как се развиват пазари и цени
7. Анализ на микрополитиките и условията за кредитиране в кварталите – предприемат ли се конкретни дейности, източници на средства
8. Какви са ориентирите за хората – пример: ,,Престъпността” схващана като отличителна за Юч Бунар
9. Социалните връзки в кварталите – има ли ги,силни ли са

Идеи, възникнали по време на анализа на джендерификацията

* Наблюдава ли се класова пространствена мобилност в кварталите?
1. Да се анализира проблемът с рехабилитацията на старите къщи – съществуват ли кредити за тази цел?
2. Национална програма за реновиране на сградите – 20 % от средствата са държавни
3. Елитарна проява ли е живеенето в стара къща?
4. Склонност на хората да предприемат ремонт, ако разполагат с необходимото количество пари.
5. Склонност на хората да се преместят да живеят по-далеч за сметка на предстоящи разходи за поддръжка на сградите
6. Отчитане на фактора транспортна достъпност – близост до транспортни артерии за връзка с останалата част на София
7. Как се мисли собствеността – простира се до фасадата или двора? Поддържат ли се публичните пространства?
8. Спазено ли е изискването за запазване на автентичния стил?
9. Има ли културни паметници в картала? Ползване на картографска информация от сайта на GIS София
10. Живее ли се във всички блокове или има смяна на предназначението на сградата
11. Ако има други функции освен жилищните – законна ли е настъпилата промяна в предназначението?
12. Къде се появяват нови (търговки) обекти – напр. Къде има нова дискотека в Студ. град?
13. Характеристика на поколенията ( нови собственици или наследници )
14. Роля на работническата класа в кварталите – напр. работническата класа в Юч Бунар – фактор за понижаване на статуса на квартала ( след II Св. Война)
15. Роля на други агенти – има ли хора, борещи се за запазване консистентността на квартала?
16. Има ли стратегия за запазване на кварталите?
17. Има ли хора, които не желаят промяна на квартала?

Идеи и хипотези, свързани с изследването на София, поделящо я на 4 типа квартали:

1. Обезлюдяване на квартала вечерно време – фактори : работно време на търговските обекти, отчитане дали търговското предназначение е било изначалната идея за функционирането на съответното място или е обособено впоследствие?
2. Къде би била(има) съпротива на това, което се случва в квартала?
3. Има ли общо(връзка) между кварталите?
4. Личното пространство – затворено или отворено е то за хората в кварталите?
5. Има ли икономически агенти, желаещи да купят цял блок?
6. Купуват се сгради за: събаряне и построяване на нещо ново или за ремонтиране?
7. Държавната политика – законното изискване за саниране на всеки 20 г.
8. Отчитане на индивидуалните действия– нарушават ли се държавни предписания (като т.7) от субективни действия на хората ?
9. Следи ли се спазването на държавните предписания? Институциите отправят ли критики относно лошо състояние на сградите, налагат ли се срокове, в които има задължение за предприемане на действия за подобряването?
10. Противодейства ли се на новото застрояване? Има ли опити/условия за създаване на архитектурни резервати?

Sunday, November 7, 2010

Статия от в-к Капитал 2007 за Студентски град

Студентски град преди

В началото на деветдесетте Студентски град беше много повече студентски,
отколкото град. Леко академичният полъх на социалистически кампус беше започнал
да отстъпва място на някакво всеобщо младежко веселие, но истинските студенти
все пак бяха повече от обикновените купонджии, придошли в района. Сбирките се
случваха най-вече по стаите и в т.нар. читални - широки зали на всеки етаж от
студентското общежитие, в които лично аз никога не съм виждала дори един човек,
надвесен над нещо различно от чаша с алкохол. Заведенията бяха малко, в
почивните дни се претъпкваха, а по време на сесия никога нямаше места, защото
все някой поливаше успешно взет изпит или давеше мъката от "скъсването". Като
всеки, макар и малък град, Студентският такъв си имаше свой живот:

Транспорт

Да, митичните рейсове 94 и 280. Автомобилите в района бяха не повече от стотина.
В ранното си студентство се сдобих с лично полско фиатче, което паркирах
свободно където ми падне. Велосипедите никога не са били популярен транспорт
сред българското студентство, за ролерите да не говорим. В рамките на самия
малък град често се придвижвахме пеша, защото бездомните кучета по онова време
не представляваха смъртна опасност.

Бит

Няма по-уютно и топло гостуване от пребиваването в студентска стая. Както днес,
така и тогава стандартните стаи бяха предназначени за трима души. Имах
състудентка, която делеше пространство с една колежка от Корея. Тя пък имаше
навика да приютява при себе си още 1-2 свои сънароднички. Така, докато четяхме
за изпити в стаята, изпод юрганчето на Сути (така се казваше корейката)
изпълзяваха изумително количество азиатки по анцузи и смутено се шмугваха в
коридора. През зимния сезон такова нещо като пестене на енергия не съществуваше
и стаите се доотопляваха денонощно с печки с огнени реотани. Пространството под
леглата служеше за килер, откъдето никнеха купища буркани с домашни туршии,
месо, компот и сладко. По онова време студентите, които живееха в кампуса, имаха
гениално чувство за дизайн. Благодарение на него се роди нещо като портативен
хладилник - щайга, закачена на прътове под прозореца, в която през зимата се
съхраняваха продукти. Чувството за естетика у българския студент създаде още
абажур от амбалажна хартия, специална смес от черна боя и водно стъкло за
красива изолация на течове в банята, плътни пердета тип простор за сушене на
дрехи и т.н. Вещите в една студентска стая през деветдесетте никога нямаха само
едно предназначение. Най-яркият пример за това е класическата скаричка за печене
на сандвичи, която се използваше предимно за палене на цигари. Създаващите уют
елементи бяха най-вече празни флакони от скъпи парфюми, кенчета, превърнати в
моливници, изкуствени цветя в шишета, любими кукли, плакати на групи и певци и
изрезки на заглавия от вестници, свързващи се с някаква характерна черта на
собственика на леглото, над което висяха. Над главата на един колега на гаджето
ми от ВМЕИ например имаше надпис "Голи мацки търсят Филип" (ставаше дума за един
друг, политически Филип, не за този, над чиято възглавница се мъдреше
заглавието).

Развлечения и стил

Стилът на студента отпреди 15 години беше забележителен и универсален. Дънките и
фланелките се купуваха от сергии с турски стоки и беше важно да са с надписи.
Най-често употребяваната дреха беше анцугът. В комбинация с пантофи или джапанки
той беше идеалният домашен екип. С едно яке отгоре можеше да се отиде спокойно
до магазина или на кафе и бира. Кафе се пиеше по "капанчетата" наоколо, но скоро
се появи митичното за онова време кафене Mastro Lorenzo. Работеше денонощно,
имаше кафе специалитети, меню със сандвичи и сладки неща и алкохол. Минаваше за
скъпо, но след дискотека това беше задължителната спирка. Дискотеките тогава
бяха няколко, но хитът беше "Цецо Спасов", кръстена кой знае защо на
поет-революционер - Цветан Спасов. Чалга още нямаше, диджеите се чувстваха
длъжни да споделят мислите и чувствата си на микрофон, студентите обичаха да се
поздравяват и откъм пулта валяха "А сега за Нели от Гошо, който иска да й каже
само това, което "Форинър" ще ни кажат на нас: Чаках момиче като теб да влезе в
моя живот...". Освен в "Цецо Спасов" танцувахме в една малко измислена дискотека
в мазето на втори блок на ВМЕИ, както и в едно дълго и тясно барче в подземието
на общежитие номер 4 на същото учебно заведение. Трите общежития на днешния
технически университет бяха до първи блок на Минно-геоложкия институт и враждата
между двете учебни заведения беше отявлена. По стара традиция статуята на един
миньор пред първи блок и фигурата на една козичка пред инженерните сгради
непрекъснато нощем разменяха местата си. Миграциите им бяха въпрос на чест, а да
се опази оригиналното местонахождение на каменните фигури беше мисия.

Местата за евтино хранене бяха трите най-популярни стола - Четворката (днес
предимно базар), т.нар. 33 и този до сградата на Студентска община, където днес
има скуош клуб. Скоро след това се появиха и по-луксозните ресторанти "Венеция"
и "Делфинчето" в края на Студентски град. Първият минаваше за изискан, а на
втория му се носеше славата, че бил собственост на актьора Стойко Пеев.
Своеобразен хит в района беше и първата турска сладкарница, в която идваха на
празнично посещение цели четиричленни семейства. Тогава една след друга се
появиха още няколко дискотеки, сред които няма как да не спомена "Лу-лу" (в
близост до днешната боулинг зала), където и моя милост събра състудентите си на
сватбен купон през един майски ден на 1993 г.

Хигиена и творческа изява

Чистотата в Студентски град и тогава беше относително понятие и се поддържаше
най-вече чрез метла и лопата. Пепелниците се изхвърляха от прозорците, както
между другото и пликчетата с боклук. Затова и до днес по дърветата под блоковете
висят гроздове синьо розови торбички, съхраняващи останки студентски бит отпреди
15 години. Творчеството пък се изразяваше най-вече в асансьорните помещения и
коридорите. Там се появяваха мъдри мисли, изскочили от някой учебник или лични
прозрения от типа "И да уча, и да не уча, пак ще сполуча". Към лично творчество
провокираха и лелките портиерки, които тогава обитаваха малките стаички до
входовете. Те познаваха цялото си подопечно население в сградата, готвеха и
черпеха, плетяха и бродираха, и украсяваха с картини от стари календари стените
на малките си работни стаи.

Преди петнайсет години в Студентски град все още детските площадки служеха на
децата, градинките си бяха градинки, а в общежитията ритъмът на живот беше
съобразен с учебния. Днес в кампуса можеш да си намериш хашиш, да слушаш чалга,
да се отдадеш на шопинг, да отидеш в банка, на солариум или в туристическа
агенция. Дали можеш да се отдадеш на някакъв вид академизъм и научно съзерцание
обаче е съмнително.


Статия на вестник „Капитал” от 2007г.

Протокол от упраженение (1 гр.-27.10.2010)

20.10.2010г. – семинар

1.Текст на Г.Георгиев

Всеки има желание да живее в столицата,затова тя се пълни с хора от различни краища.
Поражда се конфликт между бездомните и държавата.
Градът се разраства без никой да поема отговорност и така се появяват Обеля и Подуяне.
1989г. – нов градоустройствен план.
Поражда се социална диференциация – тзи,които са живели преди това в града и новодошлите.
Кварталите се уплътняват.Не може да има дворове,има нужда от повече жилища и така се появяват жилищните кооперации.В тях се дават имоти под наем или хората живеят заедно с цел намаляване на разхподите.
Безрасборното строителство води до вертикално строителство на улиците в Горни Лозенец.
Не се различават отделните квартали поради уплътнението на свободното място.
Поражда се конфликт между работниците и учителите и класите преди откриването на София.
Георгиев дава пример със Софийската къща.
1881г. – в града могат да се сторят само хубави къщи.Многоетажните са белег за буржоазност.Така се отделят от бедното население.Къщите на пролетариата са от кал и плет,няма разграничение на стаите.
След Освобождението се строят все повече кооперации.
В Ючбунар са едноетажни.От строителството могат да се забележат соиалните промени.
Създават се инфраструктурни дефицити.

2.Разкази
2.1.Чавдар Мутафов – Ючбунар
1941г. е написан текстът за Ючбунар,който е гротеска.
Чавдар Мутафов пише за Ючбунар: град в града,царство на гротески,дъх на мизерия,престъпление,манячество,странни хора,престъпници.
Юябунарците са с лош вкус.Имат претенции за висока класа и интелект,но не ги достигат.Придвижват се с велосипеди,спортно облечени.Прекарват живота си пред вратите на столицата.Столичани игнорират квартала,наричан още циркът на София.
В Ючбунар живеят крайности,невъзможности,карикатури.

2.2.Вазов
Коубаглар – местността е красива като природа,но стоителството я разваля.
Подрастващото поколение използва цинизми.
1899г. това е място за разходка и строителство извън границите на София.

3.Студентски град
Първоначално се казва Христо Ботев.Намира се в Югоизточната част на София и е изграден специално за нуждите на студентите.
8 кв.км площ,около 25-30 000 студенти.
Има 6 висши учебни заведения
Незаконно жлищно строителство.
Общежитията са 180,от които 18 са ремонтирани.Има дефицит на легла и живеят хора,които не са студенти.
Предстои промяна в градоустройствения план с цел подобрение – ограничават се темповете на строителство,стимулира се озеленяването.
Има 224 заведения – 20000 места.
Градоустройствен план:идеи за преструктуриране,трамвайна линия и велоалейна мрежа.
Породен е конфликт между частници и студенти.

Friday, November 5, 2010

Протокол от упраженение (1 гр.-27.10.2010)

Протокол № 3
1-ва група сряда 3.11.2010

За улица „Лале” в Ючбунар ни разказва Боряна. До оказаната и дестинация е ходила миналият понеделник 25 окт. Ул. „Лале” се намира срещу хотел „Хемус”. Тя е малка, къса уличка, асфалтирана е . На уличката има общо 5 сгради. Кварталът е лабиринт от малки улички.
NB ! При наблюдения подслушвайте разговори.
Обсъждаме хипотетични места за наблюдение в „Лозенец” :
– площад „Журналист”
– жк. „Лозенец”
– студенти от ЛАСГ
– „Малките 5-те кюшета” до 35-то училище, „НФСГ” ул. „Крум Попов” и кафенетата около училищата.
Хипотетични места за наблюдение в „Студентски град”:
– дискутеките и клубовете; „Строежът”
– „Миленката”
– „Фантастико”
– УНСС
– стадионите на НСА
– студентските столове, особено № 4
– блоковете на семейните общежития
– паркът срещу УНСС
– „Манджа – street”
– автобусите 94, 280, 294
В „Студентски град” да се открие какви типове хора живеят там:
– има ли хора, които живеят нелегално в общежитията;
– може да се направи интервю с хора, които преди са живели на квартира след това се преместват на общежитие в „Студентски град”;
– интервюта с хора, които са живели в „Студентски град”, когато те са били студенти и сега вече живеят в друга част на София;
– дали живущите в Ст. гр. „Премоделират” външно сградите и самото място;

За Ючбунар говори Илина. Ходила е на 1-ви ноември около 17 – 18 h. Впечатлили са я следните места:
– градинката пред църквата „Св. Никола” – в рамките на около час бързо са се сменили типовете хората, които посещават това място;
– по „Пиротска” имало много магазини за мебели;
– Психиатричка болница за наркомании в близост имало параклис, затворен и заключен с вериги и детска градина;
– в района има нови постройки, стари изоставени 3-етажни сгради и изоставени фабрики;
– пазарът „Димитър Петков”;
– върнала се е по „Цар Симеон”, където е забелязала читалище „Христо Ботев” и „площадче с пейчици”
– някакъв местен посочва на Илина „популярни”, сборни места за Ючбунар:
• „Хали” или „Малките хали” – място близо до цветната борса. Тези „Хали” са различни от „официалните” „Хали”.
• „Кръчмата” или „3-те смока” – това място било известно като седалище на старите македонци;
• „Ъгълът” – кръчма, заведение, известно място за шкембе чорба;
В заключение на видяното и преживяното Илина обобщава – имало е малко хора в „самата част” на терена, който е обходила. Кварталът е опасен през нощта. Архитектурата предимно е стари къщи без дворчета, прилепнали една до друга дву- или триетажни къщи. Новопостроените блокове са по-високи.

Thursday, November 4, 2010

Разположение на Ючбунар - карта

Ючбунар - сайтове за информация

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D1%87_%D0%91%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80
http://piron.phls.uni-sofia.bg/projects/kulturna-karta-na-sofia/110-2010-01-10-13-30-02
http://www.sofiaculture.bg/130/index.php?load=kmetove
http://www.novinar.net/news/iavor-gardev-naj-dobar-rezhisior-na-moskovskiia-film-fest_MjY4Mjs1OA==.html
http://www.litclub.com/library/kritika/mutafov/iuchbunar.html

Wednesday, November 3, 2010

Протокол от упраженение (1 гр.-27.10.2010)

27.10.2010г.

Янина прави сравнение между цените на имотите и наемите в Ючбунар, Лозенец и Студентски град
66кв.м. в Студентски град струват 66 000 евро
друга оферта – 70кв.м. за 56 000 евро
в Лозенец е най-скъпо => вероятно хората са по-заможни
Наеми
Лозенец, 4 стаи – 500 евро
Студентски град зад Фантастико, 3 стаи – 450 евро

Разказват ни за историята на Лозенец. Официално е бил признат за квартал през 20те години. Плановете на общината за развитие на квартала са доста хаотични, вероятно поради факта, че вече е бил отчасти застроен и плановете е трябвало да се съобразяват с тези постройки. Още повече, че не са достигали средства за благоустройство. На територията на Лозенец е имало старо турско гробище.

*Идея- когато си изберем квартал, в който ще работим да обърнем внимание и на на какво се набляга в рекламите в брокерските сайтове и т.н.
Пример- на историята в случая с гробището и Лозенец или на дискотеките и забавленията, когато става въпрос за Студентски град

Борислава ни дава сайт, където има повече информация за Лозенец http://www.lozenets-sofia.org/lozenec/Main.php

Връщаме се към някои любопитни факти около Ючбунар
Там е имало много дюкянчета в миналото. Имало е също така и баня по средата на градинката откъм ул. Лозенец (баните се появяват пред 1937г.). Съществувала е идея кварталът да се превърне във вилна зона за богати хора. Това четем в списание “Сердика”.

Пенчо Славейков е притежават доста голяма част от Долни Лозенец. Там е било много красиво, но с времето и застрояването зелените площи са намалели драстично. Това води до разочарование от облика на квартала и разминаване с една от първоначалните му функции, а именно – място за отдих.
Границите на Долни Лозенец са между:
На север – Перловска река
юг – бул. Н. Вапцаров
изток – бул. Черни Връх
запад – бул. Д. Цанков

Ани ни показва снимки от ул. Опълченска. Направили са й е впечатление разбитите тротоари и навалицата от хора. Също така, че постройките наоколо са главно къщи. Стигнала е до къщата на Георги Димитров, но не е влязла вътре.

*Не лоша идея – преодолявайте социалните си граници Следващия път влезте в тая къща, заговорете този човек и т.н. в този ред на мисли.

Борислава ни разхожда до бензиностанцията на ул. Одрин
Разказва ни подробно за хората, които е срещнала по пътя до там и имаме снимки на мъж с торта. През цялото време докато е била там са минавали самолети, но пък за сметка на това се е почувствала сякаш не е в София. Нито улиците са били претъпкани с хора, нито е имало много трафик. Това се приема с известна доза недоверие от страна на колегите.

* Важно – да си записваме точното време (час и дата) на нашето наблюдение

Въпросната бензиностанция е доста малка, само с 2 бензинови колонки. По пътя към нея е имало цигани с колички. Наоколо има много кранове и строежи.

Вече сме пред къщата на Елин Пелин. Неделя 17ч. Преди нея обаче обръщаме внимание на билогическия факултет на СУ (много интересна сграда, прилича на замък) и на БНР. Ул. Елин Пелин е малка, с дървета от двете страни. А самата къща доста се разминава с предварителните очаквания. Тя е малка и като че ли някой живее вътре. Наоколо къщите са стари, има само 3-4 блокчета ново строителство. Всяка къща има двор. Имаме и много подробно описание на площад Журналист.

Станислава ни разказва за един неин чест маршрут (от 46 блок срещу бул. Черни връх до нашия факултет)
Понеже в момента бул. Черни връх е в ремонт тя всеки ден е принудена да минава от различно място, за да стигне блока си. Хващаме трамвай 10. 6 спирки до метростанция В.Левски. Минаваме през горичката до Семинарията. Там има много симпатична къщичка, която е собственост на транспортните служби.

Правим сравнение межу пл. Журналист на Борислава и същото място описано или по-скоро пропуснато да бъде описано от Станислава.

*Важно – да се опитваме да се справим с рутинизацията и да забелязваме нещата около нас като не отдаваме внимание само на негативното и това, което ни е неприятно

Вече сме на светофарите до метростанция В. Левски, където е голяма блъсканица. след като преминем чакаме 206, 204 или 76

Следващия път ще ни заведат до ул. Лале

Накрая:
*Тябва да не забравяме анализираме и това какво правим ние и защо го правим. Авторефлексия.

Протокол, упражнения 29.10.2010

Представяне на наблюдения

Кристиан

Разходка до къщата на Георги Димитров. Има и брошури за къщата,която вече не е музей.Впечетленията му са, че кварталът е западнал и че на мястото на старите къще са изнинали нови кооперации. Съдбата на бившия вече музей е предопределена- ще се събарял


Ивона и Елена



Разходка от "Люлин планина" до автасалона на "Тодор Александров". Маршрутът е разделен по равно между двете колеги.

Ивона

"Люлин планина" е спокойна улица, на която се намира католическа църква, посетена от папа Йоан Павел II. По "Ген. Скобелев" се намират множество магазини от двете страни. По улицата крачат забързани и замръзнали хора. Открива се е и гледка към наскоро реставририния Руски паметник. Пресича пл."Македония" и стига до паметника, до който някога се е простирала София. Минават тролеи, претъпкани с хора като сардини в консерва. Отдясно- училище, отляво- доста западналата МВР болница. Минава през импатична сгада на Allianz и блокове на Зона Б5.



Елена



На 28.10 вали и е студено. Едно кученце гледа с интерес изследователя, който за малко да падне в една шахта. Върви по улица "Средна гора". Отляво се намира книжарница, отдясно- детски магазин. Минава покрай бутка за палачинки и зоомагазин, срещу който жена прибира вестници. Пред мола има голяма навалица от чакащи пред новата въртяща се врата. Налага се кратко отклонение от маршрута -трябва да се купят батерии за фотоапарата в Пикадили. Хората проявяват интерес към изследователите, които не са успели да маскират достатъчно добре ролята си. Върви по "Тодор Александров" и подминава Софийската техническа гиммназия. По "Опълченска" се наблюдава голям трафик. В крайна сметка стигат до автосалона, въпреки че не са сигурни, че това е той. Впечатления : около мола преобладава простотията, но по другите преки като изключим шрафика е красиво. Като цяло преобладават измръзналите, забързаните и изключително любопитните хора.



Фрида



Разходка в Лозенец. Мниението й за квартала като цяло не е положително.Хората, които харесват квартала са тези, които живеят в него от много време. Фрида е събрала мненията на хора от квартала. Един от живущите смята например,че кварталът е по-зле от квартал за социално слаби в голям европейски град-неподреден, неподдържан, с лоша инфраструктура, презастроен, с много наркомани.. Положителните мнения се обединяват около тезата, че един от спокойните и красиви квартали, това се отнася особено до Долни Лозенец, където като преимищество е изтъкнато още, че наблизо се намират спирките на автобусите. Хипотезите на Фрида отностно квартала са, че той е арена на т.н. "изискани престъпления"
или престъпления на богатите. Положтелните мнения са свързани с хора, които живеят предимно в къщи и са в този квартал от около 20 години. Също така се наблюдава едно своебразно разграничение между стари и нови жители- отделни групи с отделни интерпретации за обстановката в квартала.


Ирина


Информация за Ючбунар. Започва с малко история. В част от квартала в миналото са били заселени хора от по-бедните прослойки- работници, занаятчии и евреи. Това предопределя и негативните оценки на софиянци относно квартала. Ирина цитира Чавдар Мутафов, който казва, че ючбунарецът се облича в крещящи цветове, обича кича, чрез което се опитва да прикрие социалния си произход. Къщите в Ючбунар предоставят ужасни жилищни условия, което личи и днес по порутените постройки. Дори по времето на социализма, когато се проявява интерес към новото строителство, там къщите се наричат "паянтови" . Цените на имотите тук съответно са и двойно по-евтини в сравнение с Лозенец. Хипотезите на Ирина: Ючбунар е един западнал пролетарски квартал, който въпреки близостта си до центъра се различава кореннно от него.


Мария Тодорова


Разходка до площад "Журналист", до къщата на Елин Пелин в Долни Лозенец. Мария тръгва с 94 от 42-ри блок в Студентски град. По пътя си минава до любимото си заведение за бързо хранене- Friends, където освен вкусните катми с шоколад има и кученце с расти като на Боб Марли, пеещи и подвикващи цигани. В 94 забелязва момиче с изключително странен маникюр-всеки пръст е с различна декорация. Стига до семинарията-паветата и трамваите придават романтизъм на обстановката, който контрастира с модерния дух, който излиза от казината. Продължава по бул."Христо Смирненски"- тих, с дръвчета и китни къщички. Все едно се пренасяш в друго време- при семинарията е оживено и натоварено, а по булеварда почти не се мяркат коли. Впечатление й прави и едно заведение- "Вишните"- ретро ресторант с ковано желязо. Отново се наблюдава контраст между роантичата "улучка" и големите рекламни билбордове и магазини с ГМО зеленчуци. В центъра на вниманието попада една соцбаба: "Ко снимаш, да не си архитект?". Интересното в случая е, че бабата въобще заговаря Мария- белег по-скоро на малките обшности, а не на София, както и че тя не успява да остане инкогнито в погледа на местните. На площад "Журналист" е спокойно въпреки хората. Хипотези: Улица, на която живеят кореняци от Лозенец, което е способствало за запазване на този облик.

(Диляна Караджова)