Наблюдение в „Студентски град” – клуб „Миленката”
(екип: Ирина Лилова и Мария Захариева)
Предварителни нагласи (Имаше ги, макар че отивахме за първи път; но ясно си давахме сметка за тях.)
Заведението: Знаехме, че в заведението традиционно се пуска чалга, а понеделник е вечер за чалга-караоке.
Типажът на гостите: външен вид: момичетата - силно топирани коси и тежък грим, блестящи акценти по дрехите/обувките, момчетата – тесни дънки и блузи, „футболистки” прически (средно дълга коса, асиметрично повдигната с гел). Възможен повод за посещение: да разкършат снага, свалка, напиване..
Моето усещане: че няма да се впиша в обстановката и ще се разпознавам като външен човек.
Факти и впечатления
На входа: След 22.30 ч се влиза с проверка на личната карта, макар че за влезлите по-рано и останали в заведението тя очевидно отпада. Извод: Липсата на строг контрол на входа позволява „вратички” в закона за допускане в нощни заведения само на лица, навършили 18 г. Хипотеза: Възрастовата група на посетителите ще бъде със значително занижена долна граница.
Къде да седнем: Оглеждаме се за свободни места без притеснение, тъй като е едва 22.15, заведението е полупразно и виждаме много маси без алкохол за задължителна консумация на тях. Посреща ни усмихната сервитьорка, която ни обяснява, че няма достатъчно места, за да седнем (групата ни е от четирима души). След като я склоняваме да провери отново, тя изчезва и не се връща повече, затова отиваме при друго момиче от персонала с молба да ни настани. Тя веднага ни посочва местата точно пред пулта на DJ-я и ние отиваме там. Местата са добри, защото са точно в центъра на заведението и имаме добра видимост към по-голямата част от него.
Обслужване и консумация: Донасят ни меню, което продължаваме да разглеждаме дълго и подробно след като сме решили какво ще пием, защото искаме да си сверим часовника относно цените в заведението. (Оказват се доста поносими.) Някои видове алкохол са дори по-евтини, отколкото на други места (напр. текилата, с около 1 лв. спрямо клуб „Алкохол”). Оглеждаме се по масите и забелязваме, че големи компании си делят по 1 бутилка, което пресметнато прави по около 10 лв. на човек. Извод: Една вечер в „Миленката” не излиза скъпо или поне имаш възможност да е така. Обслужването беше добро – донесоха ни бързо поръчките и веднага оправихме сметката, така че продължихме вечерта необезпокоявани.
Обстановка и разположение на местата: Не е много тъмно, червеникави прожектори осветяват различни части от заведението. Обстановката не издава по никакъв начин, че става въпрос за фолк клуб, на стената свети лого с името на клуба, но на телевизионните екрани се въртят клипове по MTV и VH1. Пулта на DJ-я и големият екран за караоке до него са разположени на централно място с добра видимост от и към него. За големи компании са предвидени предимно маси, а не сепарета, за разлика от други столични клубове; столовете са високи, като за нощно заведение.
Гостите на клуба: Тъй като исках да се слея възможно най-добре с посетителите, още от вкъщи се бях гримирала и топирала, по мое мнение недостатъчно много, но когато бях в заведението дойде най-голямата за мен изненада – само малка част от момичетата отговаряха на предварителната ми представа, затова си благодарих, че не съм прекалила с лака за коса. Следяхме пристигащите и с интерес установихме, че те са хора с най-различни стилове на обличане – имаше типични чалга диви на високи токчета, но и момичета с широки, спортни ризи, комбинирани с маратонки; коси, повдигнати с лак, и такива, вързани небрежно на опашка. Момчетата се доближиха повече до представата ми – имаше розови тениски, метални ланци, кожени чанти, изписани със златни букви, но и съвсем обикновени дънки и ризи. Компаниите бяха сравнително големи и рядко имаше блуждаещи по двама-трима, които да хвърлят поглед из заведението с ясната цел да си тръгнат с компания. Не се оказахме прави и за възрастта на посетителите: повечето видимо ни бяха връстници, може би студенти от съседните общежития, които са решили да излязат някъде вечерта. Имаше и малко по-големи, на около 30, но не и по-малки (на около 16), както първоначално предположихме.
Музиката: микс от хаус, комерс и хип-хоп (което ни озадачи). Решихме, че просто подгряват с него и скоро „ще си дойдем на думата”, но това така и не се случи.
Все пак, славата на „Миленката” като фолк клуб ни даде сили да се абстрахираме още веднъж от това, което виждаме, за да потърсим това, което очаквахме да видим. Отидохме в тоалетните, за да си направим няколко от така популярните в последно време снимки пред огледалата, като се надявахме да се впишем в обстановката и да завържем разговор с други момичета (тоалетните от край време са място за социални контакти между момичетата). Вместо това се натъкнахме на две момчета, които искрено се развеселиха от нашата импровизирана фотосесия. Междувременно видях едно момиче, което чакаше за тоалетната и реших да си поговоря с нея: обясних й, че идвам за първи път и я попитах „Тук чалга няма ли да пускат?!” Тя ме увери, че чалга ще има, но малко по-късно и тъкмо когато се канех да й задам следващия въпрос: „Ти често ли идваш тук?/В Студентски ли живееш?”, тоалетната се освободи и момичето ме остави сама с предположенията ми.
Караокето: След малко обявиха началото на караоке-вечерта и след минути вече припявахме под звуците на „Оо, колко си прос!”, “It’s my life” на Bon Jovi, System of a Down, Backstreet Boys и AC/DC. Имаше активно участие от страна на гостите в клуба, които пееха по един–двама или по няколко наведнъж, както метълската компания в единия край на заведението, която дружно изпя „Спасение” на БТР. Достъпът до микрофоните беше максимално улеснен - посетителите имаха възможност да избират дали да пеят отпред, до големия екран, или от мястото си, като четат текста от най-близко разположения телевизионен екран. Папката с песните, които се предлагат за изпълнение, беше направена доста прегледно – списъците бяха сортирани и по изпълнител, и по име на песен (което е полезно, в случай, че не знаеш едно от двете). В много клубове (Inside, Bedroom) списъкът се предлага само в един вариант – подреден по азбучен ред според изпълнителя, което може да се окаже затрудняващо. Въпреки абсолютно разнородните стилове музика, които чухме, забелязах толеранс от страна на останалите гости спрямо това, което се слуша в момента. Посетителите пляскаха след всяко изпълнение, независимо дали беше добре или зле и дали беше рок парче или естрада. (Иронично, но сякаш точно ние бяхме най-възмутени от факта, че в чалга-заведение просто не пускат чалга!) Извод: клубът не е предназначен само за поп-фолк фенове и би представлявал добро място за прекарване на хора с различни музикални вкусове.
Разположение и особености на клуба: Студентски град, ул.”8-ми декември”, близо до бл. 22 и 23 и до УНСС. Разположението на „Миленката” я прави подходящо място за студенти, които живеят наблизо и не слушат непременно чалга. В ярък контраст са други столични фолк клубове като БИАД, където пускат само този стил, поддържат изкуствено завишени цени и са разположени в центъра, което ги прави по-популярни сред софиянци и по-малко атрактивни за младите хора, които живеят в „Студентски град”. Моята изследователска хипотеза е, че посетителите на клуба са предимно от „Студентски град”, млади хора, които харесват заведението, защото е наблизо, не е скъпо и пускат разнообразна музика. Възможно е за някои от тях то по принцип да е предпочитано и любимо място, тъй като през деня „Миленката” работи като кафе.
Изготвила: Ирина Лилова, 2-ри курс, Социология
